Никола Александър Басараб
|
Никола Александър Басараб (Nicolae Alexandru Basarab) |
|
|---|---|
| Воевода на Влашко | |
|
средновековна фреска |
|
| Лични данни | |
| Управление | 1352-1364 |
| Коронация | 1352 |
| Кръщене | 1334 |
| Роден |
[[1330
|
| Починал |
16 ноември 1364 г. на 34
Куртя де Ардеш |
| Погребан в | манастир Негру Вода |
| Предшественик | Басараб I |
| Наследник | Владислав I |
| Семейство | |
| Династия | Басараб |
| Баща | Басараб I |
| Бракове |
Мария (православна) Клара Добокай (католичка) |
| Потомци |
Владислав I Раду I Елисавета Анна Басараб (от втория брак) Анна Анка Басараб (от втория брак) |
|
Никола Александър Басараб (Nicolae Alexandru Basarab) в Общомедия |
|
Никола Александър Басараб (на румънски: Nicolae Alexandru) е влашки воевода от 1352 г. до ноември 1364 г., като преди това е бил съвладетел на баща си Иванко I Басараб.
Той е син от брака на Иванко Басараб I с княгиня, за чието име изследователите не са на едно мнение - според някои тя се нарича Анна[1], а според други носи името Маргита.[2]
През 1359 г. Никола Басараб отделя от Търновската патриаршия влашката отвъддунавска архиепископия, вероятно в резултат от раздялата на цар Иван Александър с неговата първа жена Теодора Басараб, сестрата на Никола, която българският цар изпраща в манастир, за да може да сключи повторен брак с еврейката Сара, която приема християнското име Теодора на своята предшественичка.
По време на управлението си е подложен на натиск да признае сюзеренитета (васален статут) на Кралство Унгария, но в крайна сметка през 1354 г. му е призната титлата от Лайош I Велики срещу правото на Римокатолическата църква да установи мисии в княжеството му, както и срещу привилегията на саксонските търговци от Брашов (сасите) да продават руда във Влашко, без да плащат вносни мита. През 1355 г. Никола Басараб и унгарският крал постигат окончателно помирение като влашкият воевода отстъпва на Унгария Турну Северин.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Никола Басараб има два брака:
1) с Мария, която му ражда:
- Елисавета (1340-1369), омъжена за полския княз Владислав Ополчик;
- Владислав I;
- Раду I.
2) с унгарската благородничка Клара Добокай, бракът датира от около 1344 г.[3], която му ражда:
- Анна Басараб, омъжена за цар Иван Срацимир във Видин и майка на последния български цар Константин II Асен, както и на кралица Доротея Българска на Кралство Босна;
- Анна Анка Басараб, омъжена за сестриния му племенник (по линия на търновския цар Иван Александър) - цар Стефан Урош.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Constantin C. Giurescu, Istoria Românilor, vol. I, Ed. ALL Educațional, București, 2003.
- ((ru)) Daniel Barbu, Sur le double nom du prince de Valachie Nicolas-Alexandre, Revue Roumaine d’Histoire XXV, no. 4, 1986
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Charles Cawley. Bulgaria, Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman). // Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, 12 февруари 2009. Посетен на 29 ноември 2009.
- ↑ Hasan, Mihai Florin (2013). "Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV [Aspects of the Hungarian-Wallachian matrimonial relations of the fourteenth and fifteenth centuries]", р.137. Revista Bistriţei (in Romanian). Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud. XXVII: 128–159. ISSN 1222-5096
- ↑ Hasan, Mihai Florin (2013). "Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV [Aspects of the Hungarian-Wallachian matrimonial relations of the fourteenth and fifteenth centuries]". Revista Bistriţei (in Romanian). Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud. XXVII: 128–159; р.144. ISSN 1222-5096.
| Басараб I | → | Владетел на Влашко (1352 – 1364) | → | Владислав I |
