Никола Александър Басараб
| Никола Александър Басараб (Nicolae Alexandru Basarab) | |
|---|---|
| войвода на Влашко | |
 Средновековна фреска | |
| Управление | 1352 – 1364 |
| Коронация | 1352 г. |
| Наследил | Басараб I |
| Наследник | Владислав I |
| Лични данни | |
| Починал | 16 ноември 1364 г.
Куртя де Ардеш |
| Погребан в | манастир Негру Вода |
| Семейство | |
| Династия | Басараб |
| Баща | Басараб I |
| Бракове | Мария Лакфи Клара Добокай Маргит Дабкай |
| Потомци | от първия брак: Елисавета Владислав I Раду I от втория брак: Анна Басараб Анна Анка Басараб |
| Герб |  |
| Никола Александър Басараб (Nicolae Alexandru Basarab) в Общомедия | |
Никола Александър Басараб (на румънски: Nicolae Alexandru) е втория войвода на Влашко от 1352 г. до ноември 1364 г., а преди това е съвладетел на баща си Иванко I Басараб.
Той е син от брака на Иванко Басараб I с княгиня, чието име не е установено: според някои изследователи тя се нарича Анна[1], а според други носи името Маргита Добокай.[2]
През 1359 г. Никола Басараб отделя от Търновската патриаршия влашката Отвъддунавска архиепископия, вероятно заради раздялата на цар Иван Александър с неговата първа жена Теодора Басараб – сестрата на Никола, която българският цар изпраща в манастир, за да може да сключи повторен брак с еврейката Сара, която приема християнското име Теодора на своята предшественичка.
По време на управлението си е подложен на натиск да признае сюзеренитета (васален статут) на Влахия спрямо Кралство Унгария. В крайна сметка през 1354 г. му е призната титлата от Лайош I Велики срещу правото на Римокатолическата църква да установи мисии в княжеството му, както и срещу привилегията на саксонските търговци от Брашов (сасите) да продават руда във Влашко, без да плащат вносни мита. През 1355 г. Никола Басараб и унгарският крал постигат окончателно помирение, като влашкият войвода отстъпва на Унгария град Турну Северин.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Никола Басараб има 3 брака:
- с Мария Лакфи, която му ражда:
- Елисавета Басараб, омъжена за полския княз Владислав Ополчик;
- Владислав I;
- Раду I;
- с унгарката Клара Добокай (от около 1344 г.[3]), която му ражда:
- Анна Басараб, омъжена за видинския цар Иван Срацимир и майка на цар Константин II Асен и на Доротея Българска, кралица на Босна;
- Анна Анка Басараб, омъжена за сръбския цар Стефан Урош V, син на цар Стефан Душан и Елена Страцимир.
- с Маргит (Маргарита) Дабкай от която няма деца.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Constantin C. Giurescu, Istoria Românilor, vol. I, Ed. ALL Educațional, București, 2003
- ((fr)) Daniel Barbu, Sur le double nom du prince de Valachie Nicolas-Alexandre, Revue Roumaine d’Histoire XXV, no. 4, 1986
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Charles Cawley. Bulgaria, Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman). // Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, 12 февруари 2009. Посетен на 29 ноември 2009.
- ↑ Hasan, Mihai Florin (2013). "Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV [Aspects of the Hungarian-Wallachian matrimonial relations of the fourteenth and fifteenth centuries]", р.137. Revista Bistriţei (in Romanian). Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud. XXVII: 128–159. ISSN 1222-5096
- ↑ Hasan, Mihai Florin (2013). "Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV [Aspects of the Hungarian-Wallachian matrimonial relations of the fourteenth and fifteenth centuries]". Revista Bistriţei (in Romanian). Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud. XXVII: 128–159; р.144. ISSN 1222-5096
| Басараб I | → | Владетел на Влашко (1352 – 1364) | → | Владислав I |