Никола Александър Басараб
| Никола Александър Басараб † Іѡ Алеѯандръ | |
| войвода на Влашко | |
 Средновековна фреска | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 16 ноември 1364 г.
|
| Управление | |
| Период | 1352 – 1364 |
| Наследява | Басараб I |
| Наследник | Владислав I |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Басараб |
| Баща | Басараб I |
| Братя/сестри | Теодора Басараб |
| Деца | Анна Басараб Анка Басараб Владислав І Раду I |
| Никола Александър Басараб в Общомедия | |
Никола Александър Басараб (на румънски: Nicolae Alexandru) е втория войвода на Влашко от 1352 до ноември 1364 г., а преди това е съвладетел на баща си Иванко I Басараб.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е син от брака на Иванко Басараб I с княгиня, чието име не е установено: според някои изследователи тя се нарича Анна[1], а според други носи името Маргита Добокай.[2]
По време на управлението си е подложен на натиск да признае сюзеренитета на Кралство Унгария над Влахия. В крайна сметка през 1354 г. му е призната титлата от Лайош I Велики срещу правото на Римокатолическата църква да установи мисии в княжеството му, както и срещу привилегията на саксонските търговци от Брашов (сасите) да продават руда във Влашко, без да плащат вносни мита. Самият войвода също приема католицизма, като от този момент освен кръщелното си име Александър носи и новото Никола. През 1355 г. Никола Басараб и унгарският крал постигат окончателно помирение, като влашкият войвода отстъпва на Унгария град Турну Северин.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Никола Басараб има три брака.
Първи брак: с Мария Лакфи, от която има децата:
- Елисавета Басараб, омъжена за полския княз Владислав Ополчик;
- Владислав I;
- Раду I;
Втори брак: с унгарката Клара Добокай (от около 1344 г.[3]), от която има децата:
- Анна Басараб, омъжена за видинския цар Иван Срацимир; майка на
- цар Константин II Асен
- Доротея Българска, кралица на Босна;
- Анна Анка Басараб, омъжена за сръбския цар Стефан Урош V, син на цар Стефан Душан и Елена Страцимир.
Трети брак: с Маргит (Маргарита) Дабкай; нямат деца.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((ro)) Giurescu, Constantin C. (2003). Istoria Românilor, I. București: Ed. ALL Educațional
- ((fr)) Barbu, Daniel (1986). Sur le double nom du prince de Valachie Nicolas-Alexandre. – Revue Roumaine d’Histoire (4)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cawley 2009, Medieval Lands.
- ↑ Hasan 2013, с. 137.
- ↑ Hasan 2013, с. 144.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Cawley, Charles (12 февруари 2009). Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman). Bulgaria. – Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_Toc204256813, посетен на 29 ноември 2009
- ((ro)) Hasan, Mihai Florin (2013). Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV. – Revista Bistriţei, XXVII. Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud, 128 – 159, ISSN 1222-5096
| Басараб I | → | Владетел на Влашко (1352 – 1364) | → | Владислав I |