Никола Алтъпармаков (Битоля)
Тази статия е за битолския деец на ВМОРО. За дееца от Доленци вижте Никола Алтъпармаков (Доленци).
| Никола Алтъпармаков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 октомври 1927 г.
|
| Никола Алтъпармаков в Общомедия | |
Никола К. Алтъпармаков или Алтипармаков е български общественик и революционер, член на битолския окръжен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алтъпармаков е роден на 4 май 1867 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Христо и Илия Алтъпармакови. Неговият роднина Михаил Алтъпамарков превежда редовно суми за целите на ВМОРО.[1] При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Никола Алтъпармаков е доброволец в Българската армия, в Македонския батальон.[2] В 1894 година е учител в Битолската българска класическа гимназия и влиза във ВМОРО, привлечен от Дамян Груев, като е заклет от Атанас Лозанчев.[3] Тома Николов пише за него:
| „ | От основните учители най-голяма преданост и дейност проявиха към делото Анастас Лозанчев, Георги Попхристов, Неделко Дамянов, Христо Чемков, Александър Ефтимов, Лука Джеров, Евгени Попсимеонов и Кольо Алтъпармаков по прякор Улоо турче. Той беше заядлив и сприхав.[4] | “ |
Става градски ръководител и член на съдебната комисия при окръжния революционен комитет в Битоля. През 1897 година е арестуван и осъден на 3 години затвор, а през 1905 година — на 101 години. Амнистиран е след Младотурската революция през 1908 година, но през 1909 година отново е арестуван и лежи седем месеца в Битолския затвор. След Междусъюзническата война в 1913 година, когато Битоля попада в Сърбия е арестуван от новите власти и екстрадиран в България, където се заселва в София.[5]
Умира на 27 октомври 1927 година.[6]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
- ↑ Македонска чета // saedinenieto.bg. Посетен на 9 май 2023.
- ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 50, 56.
- ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 50, 59.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 6.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 14.
