Никола Алтъпармаков (Доленци)
Тази статия е за дееца от Доленци. За битолския деец на ВМОРО вижте Никола Алтъпамарков (Битоля).
| Никола Алтъпармаков | |
| български революционер | |
 Алтъпармаков в 1950 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Илия Алтъпармаков |
| Никола Алтъпармаков в Общомедия | |
Никола Велянов Алтъпармаков или Алтипармаков, известен като Доленчанец или Долинчанец, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, впоследствие член на битолския окръжен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Алтъпармаков е роден в 1873 година в Доленци, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Велян и Трена Алтъпармакови.[1] Брат му Илия Алтъпармаков също е деец на ВМОРО.[2] Никола Алтъпармаков влиза в редовете на Върховния комитет през 1890 година, във Варна, като е заклет от Трайко Китанчев. Същата година е изпратен в Румъния да събира парични помощи за македонските бежанци, но е арестуван и екстрадиран в България. В 1897 година заминава за Цариград, но след няколко месеца се връща във Варна. В 1902 година участва в Горноджумайското въстание с отряда на генерал Иван Цончев. След въстанието се връща във Варна.[1]
На 20 март 1903 година, Алтъпармаков се връща в Битоля и става член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Наум Арнаудов и Порфирий Шайнов. Участва в организацията на Илинденско-Преображенското въстание. В 1904 година е заловен и осъден на смърт, но след една година е амнистиран. Преследван от турските власти, Алтъпармаков неколкократно е арестуван и осъждан и от установилите се в 1913 година в Битолско сръбски власти. До Първата световна война лежи две години в затвора. След злополучния за България край на войната, в 1919 година Алтъпармаков е отново арестуван и пак лежи две години.[1]
През 1926 година Алтипармаков е избран за член на битолското околийско началство на ВМРО заедно със Симеон Сагриев и Ташко Арсов.[3]
След присъединяването на Вардарска Македония към България през април 1941 година, Алтипармаков се връща в Битоля и влиза в местния български акционен комитет.[4] През август 1941 година Алтипармаков става председател на Илинденското дружество в града.[5][6]
На 10 юли 1951 година, като жител на Битоля, подава молба за югославска илинденска пенсия.[7]
Умира през 1953 година.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Александар Кошка: Спомени и биографии на илинденци, Битола 1993 г. Спомени на Атанас Лозанчев
- Ѓорги Чекутков, Револуционерната дејност на Никола Алтипармаков, во БИТОЛСКИ ВЕСНИК од 27 ноември 2013, од 4 и 11 декември 2013
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Дебърска художествена школа", публикувано във в-к "Македонско слово. Орган на македонската емиграция", год. I, бр. 17, София, 12 януари 1935 година
- "Злото е дълбоко, страшно...", публикувано във в-к "Македонско слово. Орган на македонската емиграция", год. I, бр. 4, София, 13 октомври 1934 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 114. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 112. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 179.
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония — 1941 г. София, Македонски научен институт — София. Македонска Библиотека № 34, 1995. ISBN 9548187183. с. 110.
- ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
- ↑ Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165
- ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 113. (на македонска литературна норма)
