Никола Анастасов

Никола Анастасов
	Никола Анастасов
български актьор
Роден	22 април 1932 г. София, Царство България
Починал	8 август 2016 г. (84 г.) София, България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Работил в	Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Актьорска кариера
Активност	от 1955 г.
Награди	Почетно звание „Заслужил“; Почетно звание „Народен“; Орден „Народна република България“
Семейство
Съпруга	Мария Косева
Деца	Ивайло, Чавдар
Уебсайт	Страница в IMDb

Никола Стоянов Анастасов е български театрален и кино актьор.^[2]

Биография

Роден е в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в София от Охрид.

Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.^[2]

Дебютира в ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на Драматичен театър – Враца. Играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Федерация на династронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.

Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на XX век.

Умира на 8 август 2016 г. в София след тежко боледуване.^[3] До смъртта си е женен за естрадната певица Мария Косева, заедно с която има двама синове.

Отличия и награди

Заслужил артист (1971)
Народен артист (1980)
Орден „Народна република България“, II степен (1982).
Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за изключителен творчески принос към българския театър“, 2015.^[4]

Театрални роли

Никола Анастасов играе множество театрални роли, по-значимите от които са:^[2]

Колоездачът – „Когато розите танцуват“ от Валери Петров
Лило – „Суматоха“ от Йордан Радичков
Цеко – „Римска баня“ от Станислав Стратиев
Висящият – „Сако от велур“ от Станислав Стратиев
Безотговорният – „Рейс“ от Станислав Стратиев
Ковчегофобът – „Седмо: кради по-малко“ от Дарио Фо
Куче влачи – „Кошници“ от Йордан Радичков
Любомир – „Големанов“ от Ст. Л. Костов
Министър Кочев – „Новото пристанище“ от Ст. Л. Костов
Манчо – „Вражалец“ от Ст. Л. Костов
Станчо Квасников – „Службогонци“ от Иван Вазов
Мамаев – „И най-мъдрият си е малко прост“ от Александър Островски
„Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
„Дървеница“
„Щръклица“
„Обличането на Венера“
„От много любов“ (Климент Цачев)

Телевизионен театър

„Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков), мюзикъл
„Пази се от ягуар“ (1988), мюзикъл
„Прах в очите“ (1985) (от Йожен Лабиш, реж. Асен Траянов) – Маленжар
„Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – Иванчо Йотата
„В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
„Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
„Вражалец“ (1976) (от Ст. Л. Костов, реж. Хачо Бояджиев), 2 части (мюзикъл), (втора реализация) – Тамбурата
Криворазбраната цивилизация (1974), мюзикъл
„Лют звяр“ (1973) (Никола Русев)
„Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен), мюзикъл
„Недорасъл“ (1969) (Денис Фонвизин)
„Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес) – Санчо Панса
„Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) – Били, плетачът на шапки/началникът на полицията

Хумористични миниатюри

„Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – съдружникът Халер-син

Филмография

Година	Филми/Сериали	Роля
2017	Безкрайната градина	Едмонд Гарабедян
2011-2019	Столичани в повече (170 - сер. тв)	през 2017 г.
2007	Приключенията на един Арлекин (4-сер. тв)	Стефан
2002	Рапсодия в бяло	старец в старческия дом
1994	Коледни апаши (тв)
1993	Бандитска приказка	кървавия Чепелка
1987	Само ти, сърце	д-р Джалдети
1986	Стая за трима
1986	Земляци-веселяци
1985	Звън на кристал	Стефан Николов
1985	Златно сърце (3 серии)	дядо Кольо, въжарят
1981	Неочаквана ваканция (4 серии)	магазинерът Ламбо
1980	Сладкодумните снежинки (6 серии)	бате Дечко
1979	Мокри приказки (6 серии)	бате Дечко/ морския цар
1978 – 1979	Нови приказки за бате Дечко и Марийчето (6 серии)	бате Дечко
1978	Федерация на династронавтите (3 серии)	другарят Пухлев, бащата на Кънчо
1978	Пантелей	Марко
1974	Нако, Дако, Цако (3 серии)	Цако
1971	Тримата от запаса	Пейо Вътов
1971	Герловска история	„Цвика“, мандраджията
1970	В полунощ	пътникът
1969 – 1971	На всеки километър (26 серии)	кръчмаря Спиро „Майтапа“ (в 16 та серия)
1969	Признание
1969	Осмият	бръснарят Чаплин
1969	Господин Никой	Харис
1968	Бате Дечко и Марийчето (6 серии)	бате Дечко
1967	Последният войвода	фотографа
1967	Бялата стая	диригент на оркестъра
1967	С пагоните на дявола (5 серии)	Жано/Йохан Довек, помощник на Фридрих Бьоле (в 3 серии: I, IV, V)
1967	По тротоара	любовника Тони
1967	За вас, жени	провинциалистът, спечелил от лотарията
1966	Семейство Калинкови (12 серии)	администратор на хотел
1966	Рицар без броня	съсед
1966	Горещо пладне	пътник от влака
1965	Неспокоен дом	приятел на Борис
1961	Последният рунд	Гаро
1960	Бъди щастлива Ани	пилот

Библиография

Никола Анастасов е автор на две книги: хумористичната „Смехът на шопа“ (1985) и автобиографичната „Я, колко мъка...“ (1997).^[5]^[6]

Източници

↑ Съпругата на Анастасов: Днес част от сърцето ми си отива с Никола! // Stara-zagora.org, 10 август 2016 г. Посетен на 9 август 2016 г.^{[неработеща препратка]}
1 2 3 Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 17. (на български)
↑ Мира Стефанова, Ивайло Василев. Почина обичаният български актьор Никола Анастасов // Българско национално радио, 9 август 2016 г. Посетен на 9 август 2016 г.
↑ Никола Анастасов с „Икар“ за изключителен принос // News.bg, 27 март 2015 г. Посетен на 9 август 2016 г.
↑ Цветков, Лъчезар. Прощаваме се с Никола Анастасов // Българско национално радио. Посетен на 12 август 2016 г.
↑ Велина Величкова, Виктория Ташкова. Почина обичаният актьор Никола Анастасов // Дарикнюз. Посетен на 10 август 2016 г.

Използвана литература

„Никола Анастасов празнува като Зевс“, в-к „Стандарт“, бр. 5132, год. XIV, 22 април 2007
Българска национална филмотека: Картотека личности

Външни препратки

[1] Съпругата на Анастасов: Днес част от сърцето ми си отива с Никола! // Stara-zagora.org, 10 август 2016 г. Посетен на 9 август 2016 г.^{[неработеща препратка]}

[ебт-2] 1 2 3 Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 17. (на български)

[3] Мира Стефанова, Ивайло Василев. Почина обичаният български актьор Никола Анастасов // Българско национално радио, 9 август 2016 г. Посетен на 9 август 2016 г.

[4] Никола Анастасов с „Икар“ за изключителен принос // News.bg, 27 март 2015 г. Посетен на 9 август 2016 г.

[5] Цветков, Лъчезар. Прощаваме се с Никола Анастасов // Българско национално радио. Посетен на 12 август 2016 г.

[6] Велина Величкова, Виктория Ташкова. Почина обичаният актьор Никола Анастасов // Дарикнюз. Посетен на 10 август 2016 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]