Никола Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Анастасов
български актьор
Роден
Починал
8 август 2016 г. (84 г.)
Активни години 19552016
Брачни партньори Мария Косева
Деца Чавдар Анастасов
Страница в IMDb

Никола Стоянов Анастасов е български театрален и кино актьор [1] и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в София от Охрид.

Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.[1]

Дебютира в ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на Драматичен театър – Враца. Играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на миналия век.

Умира на 8 август 2016 г. в София след прекарано тежко боледуване.[2]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. получава званието „Заслужил артист“, а през 1980 г. – и званието „Народен артист“.

През 1982 г. е награден с орден „Народна република България“, II степен.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Никола Анастасов играе множество театрални роли, по-значимите от които са:[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми/Сериали Роля
2017 Безкрайните градини (България/Италия) Гарабедян
2007 Приключенията на един Арлекин (4 серии)
2002 Рапсодия в бяло старец в старческия дом
1993 Бандитска приказка кървавия Чепелка
1987 Само ти, сърце д-р Джалдети
1981 Неочаквана ваканция (4 серии)
1979 Федерацията на династронавтите (3 серии)
1978 Пантелей Марко
1976 Нако, Дако и Цако – шофьори Цако
1976 Нако, Дако и Цако – коминочистачи Цако
1974 Нако, Дако и Цако - моряци Цако
1971 Тримата от запаса Пейо Вътов
1971 Герловска история Цвика
1969 Признание
1969 Осмият Чаплин
1969 Господин Никой господин Хайг
1968 Последният войвода фотографа
1967 Бялата стая диригент на оркестъра
1967 С пагоните на дявола (5 серии) Зано
1967 По тротоара любовника Тони
1966 Семейство Калинкови (12 серии) дежурен по хотел
1966 Рицар без броня съсед
1966 Горещо пладне
1965 Неспокоен дом
1961 Последният рунд Гаро
1961 Бъди щастлива, Ани!

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Анастасов е автор на две книги: хумористичната „Смехът на шопа“ (1985) и автобиографичната „Я, колко мъка...“ (1997).[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 17.
  2. ((bg)) Мира Стефанова, Ивайло Василев. Почина обичаният български актьор Никола Анастасов. // Българско национално радио, 9 август 2016 г. Посетен на 9 август 2016 г.
  3. ((bg))  Никола Анастасов с „Икар“ за изключителен принос. // news.bg, 27 март 2015 г. Посетен на 9 август 2016 г.
  4. ((bg)) Цветков, Лъчезар. Прощаваме се с Никола Анастасов. // Българско национално радио. Посетен на 12 август 2016 г.
  5. ((bg)) Велина Величкова, Виктория Ташкова. Почина обичаният актьор Никола Анастасов. // Дарикнюз. Посетен на 10 август 2016 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]