Никола Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Анастасов
български актьор
Роден
Починал
8 август 2016 г. (84 г.)
Активни години 19552016
Брачни партньори Мария Косева
Деца Чавдар Анастасов
Страница в IMDb

Никола Стоянов Анастасов е български театрален и киноактьор [1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в София от Охрид.

Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.[1]

Дебютира в ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на Драматичен театър – Враца. Играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на миналия век.

Умира на 8 август 2016 г. в София след тежко боледуване.[2]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Никола Анастасов играе множество театрални роли, по-значимите от които са:[1]

  • Колоездачът – „Когато розите танцуват“ от Валери Петров
  • Лило – „Суматоха“ от Йордан Радичков
  • Цеко – „Римска баня“ от Станислав Стратиев
  • Висящият – „Сако от велур“ от Станислав Стратиев
  • Безотговорният – „Рейс“ от Станислав Стратиев
  • Ковчегофобът – „Седмо: кради по-малко“ от Дарио Фо
  • Куче влачи – „Кошници“ от Йордан Радичков
  • Любомир – „Големанов“ от Ст. Л. Костов
  • Министър Кочев – „Новото пристанище“ от Ст. Л. Костов
  • Манчо – „Вражалец“ от Ст. Л. Костов
  • Станчо Квасников – „Службогонци“ от Иван Вазов
  • Мамаев – „И най-мъдрият си е малко прост“ от Александър Островски
  • „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
  • „Дървеница“
  • „Щръклица“
  • „Обличането на Венера“
  • „От много любов“ (Климент Цачев)
ТВ театър

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми/Сериали Роля
2017 Безкрайната градина Гарабедян
2007 Приключенията на един Арлекин (4 серии)
2002 Рапсодия в бяло старец в старческия дом
1993 Бандитска приказка кървавия Чепелка
1987 Само ти, сърце д-р Джалдети
1986 Стая за трима
1986 Земляци-веселяци
1985 Звън на кристал Стефан Николов
1985 Златно сърце (3 серии) дядо Кольо, въжарят
1981 Неочаквана ваканция (4 серии) магазинерът Ламбо
1980 Сладкодумните снежинки (6 серии) бате Дечко
1979 Мокри приказки (6 серии) бате Дечко/ морския цар
1978-1979 Нови приказки за бате Дечко и Марийчето (6 серии) бате Дечко
1978 Федерацията на династронавтите (3 серии) другарят Пухлев, бащата на Кънчо
1978 Пантелей Марко
1974 Нако, Дако, Цако (3 серии) Цако
1971 Тримата от запаса Пейо Вътов
1971 Герловска история Цвика
1969-1971 На всеки километър (26 серии) кръчмаря Спиро
1969 Признание
1969 Осмият бръснарят Чаплин
1969 Господин Никой господин Хайг
1968 Бате Дечко и Марийчето (6 серии) бате Дечко
1967 Последният войвода фотографа
1967 Бялата стая диригент на оркестъра
1967 С пагоните на дявола (5 серии) Жено / Йохан Довек, помощник на Фридрих Бьоле
1967 По тротоара любовника Тони
1966 Семейство Калинкови (12 серии) администратор на хотел
1966 Рицар без броня съсед
1966 Горещо пладне
1965 Неспокоен дом приятел на Борис
1961 Последният рунд Гаро
1961 Бъди щастлива, Ани!

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Анастасов е автор на две книги: хумористичната „Смехът на шопа“ (1985) и автобиографичната „Я, колко мъка...“ (1997).[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 17.
  2. ((bg)) Мира Стефанова, Ивайло Василев. Почина обичаният български актьор Никола Анастасов. // Българско национално радио, 9 август 2016 г. Посетен на 9 август 2016 г.
  3. ((bg))  Никола Анастасов с „Икар“ за изключителен принос. // news.bg, 27 март 2015 г. Посетен на 9 август 2016 г.
  4. ((bg)) Цветков, Лъчезар. Прощаваме се с Никола Анастасов. // Българско национално радио. Посетен на 12 август 2016 г.
  5. ((bg)) Велина Величкова, Виктория Ташкова. Почина обичаният актьор Никола Анастасов. // Дарикнюз. Посетен на 10 август 2016 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]