Никола Антонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Антонов
български дипломат
Роден: 9 януари 1888 г.
Починал: 18 април 1979 г. (91 г.)

Никола Антонов е български дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София, завършва Османския имперски лицей Галата сарай в Цариград и философия в Софийския университет. От 1909 до 1920 г. работи в Министерството на външните работи и изповеданията. Член на Демократическата партия и в началото на 1930-те год. е редактор на нейния в. “Пряпорец”.

Директор и редактор на вестник „Бюлгари“ – орган на МВнР. Заедно с Димитър Михалчев е поддържник на идеята за Интегрална Югославия. От март 1933 г. е назначен за пълномощен министър в Анкара, където е натоварен с преговорите със съветския политически представител там за възстановяване на дипломатическите отношения между България и СССР.

От август 1933 г. е представител на България в Обществото на народите в Женева. Пълномощен министър в Москва (1936-1939), Стокхолм (1939-1942) и в Анкара (1945-1946). Заплашен от преследване от комунистическия режим, е принуден да емигрира в Египет и САЩ. През 1971 г. се завръща в България.

Умира в София 8 год. след завръщането си в родината.