Никола Бонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Бонев
български учен
Роден
Починал
18 юни 1979 г. (80 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Астрономия

Никола Бонев Иванов е голям български учен с широка международна известност и авторитет. Повече от 40 години той е начело на българската астрономия. Работи също така в областта на висшата геодезия и математическата география. Професор в Софийския университет „Климент Охридски“, академик, член на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Никола Бонев следва математика и физика в Софийския университет „Климент Охридски“, след което работи там като асистент в Катедрата по диференциално и интегрално смятане под ръководството на академик Кирил Попов. От 1922 г. до 1924 г. специализира в Сорбоната и като наблюдател в Парижката обсерватория, а през 1928 г. защитава докторска дисертация в Берлинския университет в областта на космогонията.

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Завърнал се в родината Никола Бонев е избран в 1928 г. за редовен доцент в Катедрата по астрономия с геодезия, от 1932 г. е извънреден професор, а от 1937 – редовен професор, титуляр на катедрата. Член-кореспондент на БАН е от 1948 г., а академик става в 1977 г.[1]

Написва първите университетски учебници по астрономия, теоретична астрономия и астрофизика, многократно преиздавани впоследствие. Неговата „Сферична астрономия“, издадена за първи път през 1940 г., и до днес остава пълен и добре систематизиран университетски учебник. Автор е на 86 научни публикации от областта на космогонията, сферичната астрономия, висшата геодезия и математическата география. Високо ценени от международната астрономическа общност са изследванията на проф. Никола Бонев за произхода на кратерите на Луната и Марс.

Никола Бонев е един от инициаторите за самостоятелен учебен предмет в средните училища и съавтор на първия учебник по астрономия за средните училища.

Организатор и администратор[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Никола Бонев е декан на Физико-математическия факултет от 1934 г. до 1935 г.

През 1952 г. проф. Бонев, паралелно с грижите му за Катедрата по астрономия, основава и Самостоятелна секция по астрономия при БАН, чийто директор е до 1973 г.

В 1957 г. проф. Бонев учредява и Българското астронавтическо дружество и организира наблюдението на изкуствените спътници. Член е на комисия при Международната академия по астронавтика в Париж, подпредседател е на Международната федерация по астронавтика в Париж от 1961 до 1963 г.

Той е и борец за справедливост в българската наука. Един пример е когато завръщайки се в 1963 г. от престой в Италия, проф. Никола Бонев с целия си авторитет се застъпва за Рашко Зайков и така помага този известен по света, но изстрадал от недолюбванията на „народната власт“ учен, най-после да стане професор.

Проф. Никола Бонев десетилетия наред ръководи Университетската астрономическата обсерватория в Борисовата градина в София и с много инициатива и усилия издейства създаването на Национална астрономическа обсерватория - Рожен в Родопите, която е най-голямата в Югоизточна Европа.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За гражданска заслуга“ (1934)
  • Орден „Феникс“ (1934)
  • Орден „Свети Александър“ ІV степен (1939)
  • Орден „Кирил и Методи“ ІІ степен (1957)
  • Орден „Червено знаме на труда“ (1958)
  • Орден „Кирил и Методи“ І степен (1963)
  • Орден „Народна Република България“ ІІІ степен (1968)

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Н. Бонев, Спомени и бележки за преживелици, Бюлетин на Дружеството на физиците в България, 1989, № 3, 17 – 18.
  • Н. Бонев, Астрономическата обсерватория при Софийския държавен университет, Астрономически календар на обсерваторията в София за 1973 година. С., 1972, 87 – 90
  • Н. Бонев, Секция по астрономия, Физико-математическо списание, 12, 4 (1969) 282 – 284
  • Н. Бонев, Предговор, Астрономически календар на обсерваторията в София за 1967 г., София, (1966) 3 – 4
  • Н. Бонев, Сферична астрономия, Университетска печатница, София (1940) 532 стр. (Университетска библиотека 223)
  • Н. Бонев, Каузалният принцип и проблемът на Bertrand, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, 29, 1 (1933) 39 – 40
  • Н. Бонев, Върху тъй наречения Punktum Aequantis и вероятния произход на Троянските планети, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, 28, 1 (1932) 101 – 124
  • Н. Бонев, Една нова метода за приблизително определяне на времето (Zeitbestimmung), Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, 27, 1 (1931) 343 – 354
  • Н. Бонев, Върху механическия индетерминизъм на г-н Boussinesq, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, 26, 1 (1930) 17 – 34
  • Н. Бонев, Няколко бележки върху Gylden'овата теория на Gegenschein'а, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, 26, 1 (1930) 35 – 40

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]