Никола Бъчваров (ВМРО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Бъчваров
български революционер
Роден
Починал
5 април 1960 г. (80 г.)

Никола Котев Бъчваров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Бъчваров е роден на 15 юли 1879 година в кайлярското село Лъка, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Получава основно образование. Заминава на гурбет в Цариград, а след това в Торонто, Канада. Завръща се в Македония и участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година като четник при Никола Досев. След въстанието се прехвърля в България, а през 1904 година е четник на Пандо Сидов. През 1908 година е вече четник при Димко Богоев, а между 1909 и 1910 година е в леринската чета на Пандил Шишков.[1]

Участва в Балканските войни като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] В документите на Опълчението е отбелязан Никола Бъчваров, четник на Пандо Шишков, но от Емборе,[2] което е централното на района. През Първата световна война служи в 4-а рота на Първи пехотен македонски полк. След 1920 година е член на възстановената ВМРО и е близък със Симеон Евтимов.[1] Междувременно членува в Илинденската организация.[3]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е репресиран и изселван. Негов син е македонският деец Васил Бъчваров. Умира на 5 април 1960 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 66.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 105.
  3. Бояджиев, Стоян. „Нова македонска борба“ - една почти неизвестна македонска революционна организация // „Македонски преглед“ XVIII (4). София, МНИ, 1995. с. 109.