Никола Гайгуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Гайгуров
български инженер
Роден
Никола Гайгуров
Починал
2001 г. (103 г.)

Етнос българи
Националност българин

Никола Стоянов Гайгуров е български инженер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 декември 1897 г. в Мелник. Негов баща е просветният и църковен деец Стоян Гайгуров. Първоначалното си образование получава в родния си град, а гимназиално – в Кюстендил. През 1917 г. започва работа в телеграфопощенската станция в Мелник. През 1921 г. заминава нелегално за СССР заедно с връщащите се след Първата световна война руски военнопленници. От 1921 до 1926 г. работи като телеграфист по железниците в Одеса. От 1926 до 1928 г. учи в Средно електро-радиотехническо училище и две години работи като електро-радиотехник в Одеса. През 1933 г. завършва Одеския радио-електротехнически институт и става инженер, като работи в градовете Симферопол, Фрунзе и Новосибирск. След завземането на Симферопол от германските войски в края на 1941 г. жената и 6-годишната им дъщеря са убити, а той е откаран в Германия. В околностите на Бремен-Хемелинген работи при много тежки условия в парна тухларна. През октомври 1942 г. бяга от лагера и намира убежище при българи в Берлин. Те го устройват на работа във вагоноремонтен завод. През април 1943 г. успява да се завърне в България. След 9 септември 1944 г. работи в телеграфо-пощенската станция в Горна Джумая. От ноември 1945 г. става технически директор на Съюза на водните синдикати „Македония“ – Свети Врач, след което до пенсионирането си работи като технически ръководител в Енергообединение – сектор Сандански. Умира през 2001 г. в Благоевград.[1]

Негови лични документи се съхраняват във фонд 355К в Държавен архив – Благоевград.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Никола Стоянов Гайгуров. // Информационна система на Държавните архиви.
     Портал „Македония“         Портал „Македония