Никола Гешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Гешев
български полицай

Роден
Починал
1984 г. (87 г.)
Националност Флаг на България България
Професия полицай

Никола Христов Гешев е български полицай от периода между двете световни войни. За периода 1941 – 1944 г. е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време Българска комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Гешев е роден през 1896 година в София[1] в семейството на столичен нотариус Христо Гешев и Райна Манолова. Семейство Гешеви има 6 деца: Бонка, Емануил (Манчо), Никола, Елена, Стефанка и Георги. Емануил Гешев е сред основателите на ФК Славия, а Георги Гешев е първият национален шампион по шахмат, носител на 4 поредни титли между 1933 и 1936 г. Семейство Гешеви обитава къщата на бул. „Христо Ботев“ №39 в София. През 1974 г. семейната къща е завещана от Елена Гешева на Българската федерация по шахмат. През по-голямата част от съзнателния си живот Никола Гешев остава заклет ерген. Единствената голяма любов е колежката му Веселина Добрева. Връзката им се задълбочава през 1936 г., но двамата се венчават едва през май 1944 г.[2]

Образование и убеждения[редактиране | редактиране на кода]

Никола Гешев е съученик на Станислав Балан (секретар на цар Борис III) и на известния комунистически функционер Трайчо Костов, за когото по-късно има недоказана версия, че е бил негов агент, което се използва от Народния съд, за да ликвидират Т. Костов през 1949 г.

Никола Гешев следва две години право в Италия, през периода 1921 – 1922 г., но се връща, без да е завършил образованието си. С този период от живота му се свързва и прякорът „Папата“, с който по-късно е известен сред колегите си в полицията.

Като младеж Гешев се интересува от социалистическите и марксистките идеи. През 1924 г. при погребението на основателя на социал-демократическата партия Димитър Благоев Гешев носи на ръце ковчега на „Дядото“ заедно с Вълко Червенков и има съмнение, че тогава той се внедрява.

Агентурата на Гешев[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че Гешев е разполагал с широка агентурна мрежа, състояща се от 186 агенти в средите на комунистическата партия, вкл. на най-високо ниво – ЦК.[3] Поради това на 9 септември 1944 г. Гешев се оказва „най-търсеният човек“ в страната. На него се приписват думите: „И 50 години аз ще управлявам България“,[4] както и „Ще обера кадърните ви хора и ще ви оставя кундурджиите – да видите как се управлява с кундурджии!“.[5] Противоречиви са и сведенията за съдбата след 9 септември 1944 г. на агентите, вербувани от Гешев. Според Иван-Асен Георгиев, комунист и американски шпионин, само двама-трима от агентите на Гешев внедрени в БКП впоследствие са разкрити, за останалите се предполага, че са продължили да заемат вкл. най-високи постове в партийната йерархия.[6]

Версии за смъртта на Гешев[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват три основни версии за съдбата на Никола Гешев на и след 9 септември 1944 г.:[7]

  • Първата – официалната, че е убит при опит да избяга в Турция при границата в района на Свиленград на 9 септември 1944 година следобед. Гробът съзнателно е оставен неизвестен, за да не става обект на поклонение.
  • Втората, че е убит при Куклен чешма южно от Пловдив на 9 септември 1944 година.
  • Третата, че е останал жив, успял да премине в Турция, живял до дълбока старост, вероятно в Мюнхен и дори, че е бил преподавател в Школата на КГБ в Москва.

Версии за оцеляването на Гешев[редактиране | редактиране на кода]

Първото доказателство, че полицаят е останал жив, е докладна от 26 юни 1946 г. до шефа на МВР Стара Загора, с която екстрадират семейството на брата на Гешев – Емануил. Емануил Христов Гешев заедно със семейството му трябва да се установят в Нова Загора и на всеки 24 часа да се разписват в участъка. Причината според докладната е, че те са близки на незаловения бивш началник на полицията Никола Гешев.[8][9][10]

Второто доказателство е в досието на Емануил Гешев, изготвено от Новозагорското околийско управление на полицията. Там се появява същият текст: че „той е близък на незаловения бивш началник на полицията Гешев.“[9]

Третото е от 11 юли 1947 г. Началникът на групата по издирването на Никола Гешев пише до директора на отделение Е. В рапорта той иска разрешение да се открие досие за разработка на 19-годишната Райна Емануилова Гешева – дъщеря на брата на Никола Гешев. Мотивът – „във връзка с издирването на Никола Христов Гешев.“[9]

Четвърто – Оперативното дело „Овен“ по разследването на Никола Гешев не е прекратено.[9]

Наследницата на Гешев[редактиране | редактиране на кода]

Единствената жива днес наследница на Никола Гешев е правнучката на брат му Анна Емануилова Гешева. Тя е на 29 години, завършила УНСС. Външната прилика между нея и полицая е поразителна. Също като Никола Гешев тя е учила за юрист. Самата Анна издирва в архивите всички документи, свързани със семейството.[11][12][13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]