Никола Гешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Гешев
български полицай

Роден
Починал

Националност  България
Професия полицай
Никола Гешев в Общомедия

Никола Христов Гешев е български полицай от периода между двете световни войни. За периода 1941 – 1944 г. е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време Българска комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Гешев е роден на 13 април 1896 година в София[1] в семейството на столичния нотариус Христо Гешев и Райна Манолова. Семейство Гешеви има 6 деца: Бонка, Емануил (Манчо), Никола, Елена, Стефанка и Георги. Емануил Гешев е сред основателите на ФК Славия, а Георги Гешев е първият национален шампион по шахмат, носител на 4 поредни титли между 1933 и 1936 г. Семейство Гешеви обитава къщата на бул. „Христо Ботев“ №39 в София. През 1974 г. семейната къща е завещана от Елена Гешева на Българската федерация по шахмат. През по-голямата част от съзнателния си живот Никола Гешев остава заклет ерген. Единствената голяма любов е колежката му Веселина Добрева. Връзката им се задълбочава през 1936 г., но двамата се венчават едва през май 1944 г.[2]

Образование и убеждения[редактиране | редактиране на кода]

Никола Гешев е съученик на Станислав Балан (секретар на цар Борис III) и на известния комунистически функционер Трайчо Костов, за когото по-късно има недоказана версия, че е бил негов агент, което се използва от Народния съд, за да ликвидират Т. Костов през 1949 г.

Никола Гешев следва две години право в Италия, през периода 1921 – 1922 г., но се връща, без да е завършил образованието си. С този период от живота му се свързва и прякорът „Папата“, с който по-късно е известен сред колегите си в полицията.

Като младеж, Гешев се интересува от социалистическите и марксистките идеи. През 1924 г. при погребението на основателя на социалдемократическата партия Димитър Благоев, Гешев носи на ръце ковчега на „Дядото“, заедно с Вълко Червенков и има съмнение, че тогава той се внедрява.

Агентурата на Гешев[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че Гешев е разполагал с широка агентурна мрежа, състояща се от 186 агенти в средите на комунистическата партия, вкл. на най-високо ниво – ЦК.[3] Поради това на 9 септември 1944 г. Гешев се оказва „най-търсеният човек“ в страната. На него се приписват думите: „И 50 години аз ще управлявам България“,[4] както и „Ще обера кадърните ви хора и ще ви оставя кундурджиите – да видите как се управлява с кундурджии!“.[5] Противоречиви са и сведенията за съдбата след 9 септември 1944 г. на агентите, вербувани от Гешев. Според Иван-Асен Георгиев, комунист и американски шпионин, само двама-трима от агентите на Гешев внедрени в БКП впоследствие са разкрити, за останалите се предполага, че са продължили да заемат вкл. най-високи постове в партийната йерархия.[6]

Версии за смъртта на Гешев[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват три основни версии за съдбата на Никола Гешев на и след 9 септември 1944 г.:[7]

  • Първата – официалната, че е убит при опит да избяга в Турция при границата в района на Свиленград на 9 септември 1944 година следобед. Гробът съзнателно е оставен неизвестен, за да не става обект на поклонение.
  • Втората, че е убит при Куклен чешма южно от Пловдив на 9 септември 1944 година.
  • Третата, че е останал жив, успял да премине в Турция, живял до дълбока старост, вероятно в Мюнхен и дори, че е бил преподавател в Школата на КГБ в Москва.

Версия за оцеляването на Гешев[редактиране | редактиране на кода]

Първата улика, че полицаят е останал жив, е докладна от 26 юни 1946 г. до шефа на МВР Стара Загора, с която екстрадират семейството на брата на Гешев – Емануил. Той заедно със семейството му трябва да се установят в Нова Загора и на всеки 24 часа да се разписват в участъка. Причината според докладната е, че те са близки на незаловения бивш началник на полицията Никола Гешев.[8][9][10]

Втора улика е в досието на Емануил Гешев, изготвено от Новозагорското околийско управление на полицията. Там се появява същият текст: че „той е близък на незаловения бивш началник на полицията Гешев.“[9]

Третата е от 11 юли 1947 г. Началникът на групата по издирването на Никола Гешев пише до директора на отделение Е. В рапорта той иска разрешение да се открие досие за разработка на 19-годишната Райна Емануилова Гешева – дъщеря на брата на Никола Гешев. Мотивът – „във връзка с издирването на Никола Христов Гешев.“[9]

Четвърта – Оперативното дело „Овен“ по разследването на Никола Гешев не е прекратено.[9]

Наследницата на Гешев[редактиране | редактиране на кода]

Единствената жива днес наследница на Никола Гешев е правнучката на брат му Анна Емануилова Гешева. Тя е завършила УНСС. Външната прилика между нея и полицая е поразителна. Също като Никола Гешев тя е учила за юрист. Самата Анна издирва в архивите всички документи, свързани със семейството.[11][12][13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Димитър. Шести отдел. София, Труд, 2004. ISBN 9789545284281. с. 412.
  2. По следите на полицая Никола Гешев
  3. „Бил ли е Тодор Живков агент на Гешев?“, архив на оригинала от 22 април 2016, https://web.archive.org/web/20160422065039/http://www.argumenti.net/?p=242#more-242, посетен 22 април 2016 
  4. „Издателство Хеликон“, архив на оригинала от 31 март 2018, https://web.archive.org/web/20180331173211/https://www.helikon.bg/index.php?act=books&do=detailed&id=18460, посетен 31 март 2018 
  5. Изчезването на Никола Гешев
  6. Полицаят Никола Гешев – „една възхитителна легенда“
  7. Наследството на Никола Гешев
  8. Гешев остава жив след 9 септември 1944 г. „Труд“, 2014 г.
  9. а б в г Секретните досиета доказват: Гешев остава жив след 9.IX.1944 г.
  10. Секретни документи на ДС разкриват: Гешев остава жив след 9.09.1944 г.
  11. „168 часа“ откри наследницата на Гешев
  12. „Анна Гешева“, архив на оригинала от 24 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160624040737/http://www.bg-voice.com/articles/view/novi_razkritiya_okolo_strashilishteto_geshev/3281/, посетен 24 юни 2016 
  13. „Внучката на Гешев: Сигурна съм, че не е убит на 9 септември“, архив на оригинала от 6 август 2016, https://web.archive.org/web/20160806113121/http://vsichkinovini.com/article/750186-poveche-ot-15-godini-ds-sledi-blizkite-na-geshev.html, посетен 6 август 2016