Никола Гологанов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Гологанов
български просветен и църковен деец
Роден
около 1850 г.
Починал
1913 г. (63 г.)
Религияправославие

Никола Илиев (Попилиев) Гологанов е български възрожденски просветен и църковен деец в Източна Македония, архимандрит.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в неврокопското село Търлис в свещеническо семейство и е по-малък брат на възрожденците Иван Гологанов и Теодосий Гологанов. Получава образование на гръцки език. Първоначално учи в град Сяр, а по-късно в Цариград в патриаршеското училище на Фенер. Проявява се като фанатичен гъркоманин. Издава и разпространява в Сяр и Неврокоп сатиричен вестник „Пальовулгарос“ с антибългарско съдържание.

Под влияние на брат си Теодосий Гологанов се записва в Пловдивската българска гимназия, където учи три години. Там осъзнава българските си корени и започва да работи за българщината. Гологанов става учител и преподава в селата Зърнево (1871), Скрижево (1873-1874), Старчища (1875-1878) и българското училище в Цариград (1880[3] , 1883-1884), където е главен учител. В годините 1873 – 1876 участва активно в дейността на учителско дружество „Просвещение“, което го изпраща за учител в Скрижово и поема заплатата му за една година. През 1884 е преназначен за секретар на Училищното попечителство при Българската Екзархия.[4]

По-късно Гологанов приема монашески сан под името Николай. Председател е на Сярската българска община (1889-1890)[5], Горноджумайската българска община (1890-1894)[6] и Ениджевардарската българска община (1895-1896). В Сяр преподава Закон Божий в Българското четирикласно училище.[7] Заема длъжността игумен на Мулдавския манастир[8] и Араповския манастир (1912-1913). Почива през 1913 година.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Гологанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
(1810 – 1865)
 
Теодосий Гологанов
(1800 – 1888)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Гологанов
(1839 – 1895)
 
Теодосий Гологанов
(1846 – 1926)
 
Никола Гологанов
(1850 – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
(1865 – 1910)
 
Иван Гологанов
(1870 – 1908)
 
Спиро Гологанов
(1880 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Гологанов
(1893 – 1916)
 
Иван Гологанов
(1899 – 1969)
 
Димитър Гологанов
(1901 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 59-61.
  2. ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.484.
  3. ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.596.
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 67.
  5. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 159.
  6. ↑ Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77.
  7. ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.
  8. ↑ Списание "Тракия", кн.1, Пловдив, 1994, стр. 52.
  9. ↑ Туризъм и бизнес. Забележителност Араповски манастир[неработеща препратка]
? → председател на Ениджевардарската българска община
(1895 – 1896) 		→ свещеник Григор Алексиев
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Гологанов&oldid=11419256“.