Никола Гулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Гулев
български революционер

Роден
Починал
1924 г. (23 г.)
Семейство
Баща Питу Гули
Братя/сестри Стерю Гулев
Ташко Гулев
Никола Гулев в Общомедия

Никола Питу Гулев или Лакя Гули е български революционер от влашки произход, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Гули

Никола Гулев е син на революционера Питу Гули[1]. Брат му Ташко Гулев (Шула Гули) загива през 1913 година в редовете на МОО, а вторият му брат Стерю Гулев работи за българската полиция в Крушево през 1941 – 1944 година и се самоубива след влизането на комунистите в града на 6 октомври 1944 година. Никола Гулев завършва гимназия в София.[2]

След възстановяването на ВМОРО от Тодор Александров става негов личен телохранител. По молба на Пейо Яворов през 1913 Гулев му дава пистолет, с който впоследствие големият български поет се самоубива.[3]

Никола Гулев и Панчо Михайлов.

След Първата световна война Гулев участва в повторното възстановяване на революционната организация. По нареждане на ВМРО Никола Гулев убива в София Александър Панов, който в 1922 година създава „Земеделческа емигрантска група“.[4][5] Гулев става четник, а по-късно войвода на ВМРО във Велешко и родното му Крушевско. Гулев, който по думите на Иван Михайлов е

неукротимо смел и предприемчив

често предприема рисковани пътувания из Югославия – отива до Загреб където се среща с хърватския водач Степан Радич.[6] При едно подобно пътуване е предаден и е заловен от сръбската полиция в Ниш на 15 септември 1923 година.[7] През лятото на 1924 година след изтезания умира в белградския затвор.[8][9][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Възпоменателна картичка на Никола Гулев[неработеща препратка]
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  3. Дружбата между Яворов и Тодор Александров.
  4. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  5. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 145.
  7. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 415-416. (на македонска литературна норма)
  8. „Тодор Александров – Се за Македонија – Документи 1919-1924“, Редакција: Проф. др. Зоран Димитровски, АНАЛИТИКО-АИ, Скопје, 2005; ISBN 9989-57-342-5.
  9. Големите власи сред българите. Тодор Балкански, Даниела Андрей Издател Знак 94, 1996 г. стр. 69.
  10. Или в Ниш; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 109-110.
     Портал „Македония“         Портал „Македония