Никола Данаилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Данаилов
български военен и революционер

Роден
Починал
май 1957 г. (80 г.)

Образование Белградски университет
Никола Данаилов в Общомедия

Никола Данаилов Костов е български революционер и военен, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сборната въстаническа чета преди заминаване в 1903 година. Отпред от ляво на дясно: Никола Данаилов, Пею Шишманов, Христо Караманджуков. В центъра със знамето Никола Шишманов

Данаилов е роден в 1877 година в ахъчелебийското село Горно Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България, в семейството на кмета на Райково Данаил Костов Данаилов. Брат му Васил Данаилов също е деец на ВМОРО. В 1900 година завършва педагогическото училище в Кюстендил и става учител в село Бистрица, Софийско, в Созопол, където се включва в местното македоно-одринско дружество и после продължава да работи, като учител на други места. Влиза във ВМОРО. Непосредствено след конгреса на Петрова нива на 5 юли 1903 година в Родопите, близо до село Карлуково, се състои така нареченият Родопски конгрес на ВМОРО с участието на представители от Ахъчелебийския революционен район. Никола Данаилов е избрано за секретар в боевото тяло, което има задача да ръководие действията в района.[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Пею Шишманов. През 1905 г. завършва Школа за запасни офицери в София. По-късно следва инженерство в Белградския университет, но при избухването на Балканската война в 1912 година прекъсна следването си и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение, като оглавява партизанска чета (взвод) №23, с която действа в Ахъчелебийско.[2]

По-късно четата му влиза в състава на 12 лозенградска дружина. По време на Първата световна война е ротен командир в Трети пехотен македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илинденско-Преображенското въстание 1903—196, отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов, стр. 90.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 198, 893.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
     Портал „Македония“         Портал „Македония