Никола Данчов
| Никола Данчов | |
| български писател и лексикограф | |
 Никола Данчов, септември 1941 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
4 декември 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Известен с | „Българска енциклопедия“ (1936) |
| Семейство | |
| Баща | Георги Данчов |
| Никола Данчов в Общомедия | |
Никола Георгиев Данчов е български писател и лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Иван Данчов.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Петербург, Виена и Лозана. Работи като учител в София до 1926 година. Първите му публикации са още на 19-годишна възраст. Шест години по-късно театър „Сълза и смях“ поставя пиесата му „Аз искам да живея“.
Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Български преглед“, „Българска сбирка“, „Художник“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“, „Литературен фронт“. Автор е на сбониците с разкази „Дъждовни дни“ (1901), „Когато слънцето захождаше“ (1911), „Ева“ (1923) и „Родната стряха“ (1935). Публикува множество статии за чистотата на българския език.
През 1936 годин заедно с брат си съставя и издава „Българска енциклопедия“. През 1945 година двамата съвместно публикуват „Правописен речник на българския книжовен език“, подписан под псевдонима „Братя Славянови“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия България, т. 2. Издателство на БАН, София, 1981.
- Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2. Издателство на БАН, София, 1964.
- Н.Г. Данчов, И. Г. Данчов. Българска Енциклопедия. А – ѫ. СТ. Атанасовъ, София, 1936.
- Стоян Буров, Братя Данчови – дейци на българския език, литература и култура, електронно списание LiterNet, 26.12.2013, № 12 (169)
|
