Никола Добролитски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Добролитски
български революционер
Роден
Починал
Погребан Апоскеп, Гърция

Никола (Кольо) Христов Добролитски или Добролийски, Добролицки, Добролишки[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1876 година в костурското село Добролища, тогава в Османската империя, днес Калохори, Гърция. Получава начално образование.[3] Влиза във ВМОРО и в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Апоскепския център. Участва в похода на Васил Чекаларов към областта Колония. В сражение при село Грамоща е ранен в устата.[4] След погрома на въстанието бяга в Гърция. През февруари 1904 година се завръща в Костурско и става войвода на Нестрамкол, като активно работи за възстановяването на организацията.[5] Съперничи с войводата Нумо Янакиев. Уличен в неморално поведение Добролитски е изключен от четата и тя временно е поета от Кузо Димитров.[6]

На 30 октомври 1906 година е обграден от турците с четирима свои четници в родното си село и след целодневно сражение се самоубива.[7][8]

След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но той отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев Бузльо.[9][3]

Внучка на Добролитски е северномакедонската политичка Ягнула Куновска.

Панихида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Охрана през 1943 година.[10]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Кольо Добролицки от с. Добролища, с първоначално образование, служил в най-опасен район - всред смесени българо-турски села и до прага на Албания, касапин на дерибеите от Нестрам-кол, самоотвержен герой и утеха на най-нещастни костурски българи, участвувал в доста сражения с враговете, славно загина в голям и кръвопролитен бой с аскер и башибозук в родното си село, като остави овдовелия си район вечно да плаче за него.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
  2. Спомени на Киряк Шкуртов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, с. 631.
  3. а б в Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
  4. Дневник на Киряк Шкуртов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 197.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 141.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
  10. Илюстрация Илинден, бр. 1 (151), г. 1944, стр.11
     Портал „Македония“         Портал „Македония