Никола Доспевски
| Никола Доспевски | |
| български художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1888 г.
|
Никола Димитров Доспевски е български художник-живописец, представител на Самоковската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Доспевски е втори син на Димитър Зограф, при когото заедно с братята си Захарий, Иван и Станислав учи иконопис и чиракува. Работи съвместно с братята си Захарий
Рисува стенописи и икони: в църквата „Свети Никола“ (Карлово) – 1847 г.; икони за църквите в Горна Джумая – 1854, 1856 г. и за Радомир – 1860 г.; в църквата „Света Богородица“ (Бобошево) – 1861 – 64 г.; икони за църквите в Самоков – 1862 г.; манастирска църква на Лопушански манастир; църква „Свети Николай чудотворец“ (Берковица); Чипровски манастир; Рилски манастир -1878 г., Германски манастир – 1886 г.
Изявява се и в портретната живопис. От него е известен един кавалетен портрет – на архимандрит Дионисий-игумен на Лопушански манастир.[2]
Преподава в Класическата гимназия в София.[3]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Василиев, Ас. За изобразителните изкуства в Северозападна България. – Комплексна научна експедиция в Северозападна България през 1956. Доклади и материали. С., 1958, с. 179.
- Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 14,40.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 404.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
- ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 56.