Никола Доспевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Доспевски
български художник
Роден
Починал
1888 г. (59 г.)

Никола Доспевски е български художник-живописец, представител на Самоковската художествена школа. Той е втори син на Димитър Зограф, при когото заедно с братята си Захарий, Иван и Станислав учи иконопис и чиракува. Работи съвместно с братята си Захарий

Рисува стенописи и икони: в църквата „Свети Никола“ (Карлово) – 1847 г.; икони за църквите в Горна Джумая – 1854, 1856 г. и за Радомир – 1860 г.; в църквата „Света Богородица“ (Бобошево) – 1861-64 г.; икони за църквите в Самоков – 1862 г.; манастирска църква на Лопушански манастир; църква „Свети Николай чудотворец“ (Берковица); Чипровски манастир; Рилски манастир -1878 г., Германски манастир – 1886 г.

Изявява се и в портретната живопис. От него е известен един кавалетен портрет - на архимандрит Дионисий-игумен на Лопушански манастир.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Василиев, Ас. Български възрожденски майстори. С., 1965, с. 404.
  • Василиев, Ас. За изобразителните изкуства в Северозападна България. – Комплексна научна експедиция в Северозападна България през 1956. Доклади и материали. С., 1958, с. 179.
  • Енциклопедичен речник Кюстендил А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.199;
  • Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 14,40.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]