Никола Иванов (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Никола Иванов.

Никола Иванов
Генерал от пехотата
General Nikola Ivanov.jpg
български военен и държавен деец
Информация
Служба 1879 - 1913
Служил на Национално знаме на България България
Командвания Щаб на войската (1894-1896)
4-та дивизия (1899-1903)
2-ра дивизия (1903-1907)
Втора армия (БВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал


Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894–1896 година и министър на войната (1896–1899). Командир на Втора българска армия през Балканските войни от 1912–1913 година. Ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград (18751877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Военна кариера от Сръбско-българската до Балканските войни[редактиране | редактиране на кода]

Никола Иванов участва в Съединението. На 9 септември 1885 година е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд. По време на Сръбско-българската война е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. Участва в боевете при Пирот (14-15 ноември).

След войната, през 1886 година е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, а след това началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887). На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1888 г. е командир на 10-ти пехотен полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-а бригада, а през 1890 г. на 4-ти конен полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. След това е помощник-началник (1891–1894) и началник на Щаба на войската (10 май 1894 – 29 ноември 1896). На 12 август 1895 г. повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 полковник Иванов е временно управляващ Министерството на войната, а от 29 ноември същата година до 30 януари 1899 е военен министър в правителството на Константин Стоилов. Договаря връщането в българската армия на офицерите, емигрирали в Русия по време на политическата криза от 1886-1887 година[1].

Никола Иванов е командващ 4-та пехотна преславска (1899–1903) и 2-ра пехотна тракийска дивизия (1903–1907). На 15 ноември (27 ноември нов стил) 1900 е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Иванов е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.[2]

Балкански войни (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканските войни (1912-1913) генерал-лейтенант Никола Иванов командва Втора българска армия, като я ръководи от септември 1912 до юли 1913 г. Той ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост.

През Междусъюзническата война (1913) 2-ра армия, която командва той, води тежки битки срещу цялата гръцка армия (16 юни – 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, като на 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира. Сменен е от командването на 2-ра армия в края на юли 1913 г., а на 7 август 1913 г., след примирието е уволнен от армията.

По време на Първата световна война (1915-1918) остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата.

Генерал от пехотата Никола Иванов умира на 10 септември 1940 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ II степен, 2-ри клас, IV степен
  • Княжеский орден „Св. Александър“ I и II степен с брилянти
  • Народен орден „За военна заслуга“ I степен
  • Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[3]
  • Руски орден „Св. Ана“ I и II степен с брилянти
  • Италиански орден „Италианска корона“ I степен
  • Френски орден „Почетен легион“ III степен
  • Германски орден „Пруска корона“ I степен
  • Австро-унгарски орден „Франц-Йосиф“ II степен
  • Турски орден „Меджидие“ I степен
  • Турски орден „Османие“ II степен
  • Румънски орден „Румънска корона“ I степен
  • Сръбски орден „Таково“ I степен
  • Сръбски орден „Св. Сава“ I степен

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Никола. Балканската война 1912–1913 г. Том I. София, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, 1924.
  • Иванов, Никола. Балканската война 1912–1913 г. Том II. София, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, 1925.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Лица и събития от моето време. Том II. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2014. ISBN 978-954-09-0873-1. с. 152.
  2. Славова, С., Дойнова, Ц., Балканската война през погледа на един французин — сборник от документи, София, 1977, Военно Издателство, с. 57-58
  3. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Рачо Петров началник на Щаба на армията (10 май 1894 – 29 ноември 1896) Стефан Паприков