Никола Иванов (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Никола Иванов.

Никола Иванов
Генерал от пехотата
General Nikola Ivanov.jpg
български военен и държавен деец
Информация
Служба 1879 - 1913
Служил на Национално знаме на България България
Командвания Щаб на войската (1894-1896)
4-та дивизия (1899-1903)
2-ра дивизия (1903-1907)
Втора армия (БВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал


Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894–1896 година и министър на войната (1896–1899). Командир на Втора българска армия през Балканските войни от 1912–1913 година. Ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Никола Иванов е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сарай“ в Цариград (18751877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878). След войната, през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май (22 май нов стил) 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

Военна кариера от Сръбско-българската до Балканските войни[редактиране | редактиране на кода]

Никола Иванов участва в Съединението. На 9 септември 1885 година е произведен в чин капитан и със заповед №4 от същия ден е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд. По време на Сръбско-българската война е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. Участва в боевете при Пирот (14-15 ноември).

След войната, през 1886 година е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, а след това началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887). На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1888 г. е командир на 10-ти пехотен полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-а бригада, а през 1890 г. на 4-ти конен полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. След това е помощник-началник (1891–1894) и началник на Щаба на войската (10 май 1894 – 29 ноември 1896). На 12 август 1895 г. повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 полковник Иванов е временно управляващ Министерството на войната, а от 29 ноември същата година до 30 януари 1899 е военен министър в правителството на Константин Стоилов. Договаря връщането в българската армия на офицерите, емигрирали в Русия по време на политическата криза от 1886-1887 година[1].

Никола Иванов е командващ 4-та пехотна преславска (1899–1903) и 2-ра пехотна тракийска дивизия (1903–1907). На 15 ноември (27 ноември нов стил) 1900 е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Иванов е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.[2]

Балкански войни (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканските войни (1912-1913) генерал-лейтенант Никола Иванов командва Втора българска армия, като я ръководи от септември 1912 до юли 1913 г. Той ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост.

През Междусъюзническата война (1913) 2-ра армия, която командва той, води тежки битки срещу цялата гръцка армия (16 юни – 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, като на 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира. Сменен е от командването на 2-ра армия в края на юли 1913 г., а на 7 август 1913 г., след примирието е уволнен от армията.

По време на Първата световна война (1915-1918) остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата.

Генерал от пехотата Никола Иванов умира на 10 септември 1940 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ II степен, 2-ри клас, IV степен
  • Княжеский орден „Св. Александър“ I и II степен с брилянти
  • Народен орден „За военна заслуга“ I степен
  • Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[3]
  • Руски орден „Св. Ана“ I и II степен с брилянти
  • Италиански орден „Италианска корона“ I степен
  • Френски орден „Почетен легион“ III степен
  • Германски орден „Пруска корона“ I степен
  • Австро-унгарски орден „Франц-Йосиф“ II степен
  • Турски орден „Меджидие“ I степен
  • Турски орден „Османие“ II степен
  • Румънски орден „Румънска корона“ I степен
  • Сръбски орден „Таково“ I степен
  • Сръбски орден „Св. Сава“ I степен

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Никола. Балканската война 1912–1913 г. Том I. София, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, 1924.
  • Иванов, Никола. Балканската война 1912–1913 г. Том II. София, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, 1925.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Лица и събития от моето време. Том II. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2014. ISBN 978-954-09-0873-1. с. 152.
  2. Славова, С., Дойнова, Ц., Балканската война през погледа на един французин — сборник от документи, София, 1977, Военно Издателство, с. 57-58
  3. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Рачо Петров началник на Щаба на армията (10 май 1894 – 29 ноември 1896) Стефан Паприков