Никола Делииванов
| Никола Делииванов | |
| български общественик и лекар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Никола Тенов Делииванов (среща се и като Никола Иванов) е български възрожденски общественик и просветен деятел от Кукуш, лекар. Сподвижник на Константин Миладинов, Райко Жинзифов и Петко Каравелов.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в българския южномакедонски град Кукуш, който тогава е в Османската империя (днес Килкис, Гърция), във видния род Делииванови.[1][2]
Димитър Миладинов, по време на учителстването си в Кукуш (1857 - 1859), се стреми да изпрати колкото може повече младежи да учат в Русия; използва се и посещението в Кукуш, в края на 1858 - началото на 1859 година, на двама руски представители: Александър Рачински и Егор Южаков. Д. Миладинов вече е изпратил брат си Константин в Русия, а в края на 1858 година изпраща там Райко Жинзифов, тогава учител в Кукуш, Константин Наков Станишев и Никола Тенов Делииванов от Кукуш, както и младежи от други български градове.[1][3]
Никола Делииванов учи в Москва, Русия.[4] Там участва в създадената в 1859 година от Константин Миладинов Българска дружина „Братски труд“,[5] заедно с Петко Каравелов и Нешо Бончев.[4] Издават българското литературно-обществено списание „Братски труд“, излязло в четири броя[4] от 1860 до 1862 година в Москва. В списанието пишат Любен Каравелов, Васил Попович, Марин Дринов, Нешо Бончев, Райко Жинзифов, Константин Миладинов.
Завършва медицина и остава на руска служба. Много по-късно посещава родния си град и тогава „кукушани, включително и турците, масово се консултираха за здравословното си състояние при учения доктор, дошъл от Московията“.[1] Кузман Шапкарев отбелязва накратко, че Никола Делииванов е починал в Русия.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 87.
- ↑ Хаджов, Иван. К. Миладинов и Г. С. Раковски // Македонски преглед (4). 1926. с. 66.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 79.
- ↑ а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 270.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 34.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 80, 402.
