Никола Инджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Никола Инджов
Indjov.jpg
Роден 30 септември 1935 г. (1935-09-30) (82 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1952 – до днес
Жанр поезия, романи, есеистика и публицистика, литературна критика
Направление Априлско поколение
Награди Националната Ботевска награда за поезия и публицистика (2001)
„Георги Джагаров“ (2008)
„Никола Фурнаджиев“ (2013)
Деца Александър Инджов, Момчил Инджов[1]

Никола Иванов Инджов е български поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Инджов е роден на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му – в Хасково. Завършва Икономически техникум, следва във ВИНС - Варна, учи испански език в Хаванския университет.

За първи път публикува стихове в сп. „Септември“ (1952). В края на 50-те години е на второ място в номенклатурната класация на младите поети – след Владимир Башев и преди Любомир Левчев.[2]

Журналистическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • литсътрудник във в. „Родопска борба“ (Хасково)
  • литсътрудник във в. „Хасковска трибуна“
  • литсътрудник в Радио София
  • редактор в сп. „Младеж“
  • редактор в сп. „Български воин“ (1958 – 1965)
  • гл. редактор в Българска национална телевизия
  • първи зам. гл. редактор-основател на сп. „Отечество“
  • гл. редактор на сп. „Родолюбие“
  • гл. редактор на в. „Литературен фронт“ (1980 – 1983)
  • гл. редактор на сп. „Картинна галерия“
  • гл. редактор-основател на „Литературен вестник“ (София – Велико Търново)
  • гл. редактор-основател на в. „Камбана“
  • директор на в. „Тракия“

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • член на ЦК на ДКМС
  • вицепрезидент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция
  • първи секретар в посолството на Народна република България в Куба
  • съветник в посолството на Народна република България в Мексико
  • гл. секретар на Съюза на българските писатели
  • заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България
  • вицепрезидент и президент на Асоциацията за приятелство „България-Куба“
  • председател на Литературна академия „Южна пролет
  • председател и заместник-председател на Комисията на Висшия съвет на БСП за политиката на БСП в културата и за връзки с интелигенцията
  • член на Българския ПЕН-център
  • член на Тракийския научен институт
  • почетен статут на експерт с висок престиж и обществено признание на Съвета на Европейската научна и културна общност
  • председател на Международна фондация „Гео Милев“

Никола Инджов участва в международни писателски симпозиуми, срещи, конгреси в Хелзинки (1961), Хавана (1962, 1963, 1970, 1975, 1982, 1984, 1989, 2000), Москва (1966, 1968, 1989, 1994), Будапеща (1967, 1982, 1983, 1988), Луанда (1976), Мапуту (1976), Ханой (1979, 1982), Виентян (1977, 1982), Каракас (1985, 2005), Панама (1985), Буенос Айрес (1985), Богота (1986, 1994), Кито (1986), Сао Пауло (1986), Рио де Жанейро (1986), Лима (1987), Букурещ (1988), Багдад (1988), Анкара (1989), Одеса (1989), Кишинев (1989), Манагуа (1989), Белград (1989, 1992, 1995, 1996), Струга (1993), Меделин (1994), Исламабад (1996), Мурсия (1996), Смедеревска паланка (1996), Лондон (2002), Подгорица (2003, 2004), Пирот (2006), Охрид (2005), Пекин (2005), Шанхай (2005), Ханчжоу (2005), Цариброд (2007), Струмица (2012) и др.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Никола Инджов е носител на множество литературни награди, сред които:

  • 1961 – Награда от Празника на поезията
  • 1961 – Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки за поезия
  • 1967 – Награда от Съюза на съветските писатели за преводи на руска поезия
  • 1996 – Голямата литературна награда на Бургас за цялостно творчество
  • 1999 – Награда от Съюза на преводачите за преводи на латиноамериканска поезия
  • 2001 – Националната Ботевска награда за поезия и публицистика
  • 2001 – Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“)
  • 2003 – Национална награда „Георги Братанов“ за поезия
  • 2005 – Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“)
  • 2006 – Орден „Кирил и Методий“ с огърлие – за особени заслуги в развитието на българската култура
  • 2008 – Национална награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“[3]
  • 2010 – Почетен гражданин на Бургас[4]
  • 2012 – Награда на Съвета на европейската научна и културна общност „Златна книга“ за принос към българската култура
  • 2013 – Национална награда „Никола Фурнаджиев“ за цялостно творчество[5]
  • 2015 – Национална литературна награда „Захарий Стоянов“ на едноименното издателство, БАН и Столична община – за цялостно творчество и по случай 80-годишния му юбилей[6]
  • 2015 – Награда „Ергосфера“ на изд. „Фльорир“ за цялостно творчество
  • 2016 – Награда на СБП за цялостно творчесво и принос в съвременната българска литература.
  • 2017 – Пожизнена месечна парична награда в размер на 700 лв. от Министерския съвет на Република България за особено големи заслуги в националната култура

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2007 – Избрани съчинения в 4 тома. ИК „Захарий Стоянов“
    • Том 1 – Поезия
    • Том 2 – Проза
    • Том 3 – Публицистика, литературно-критически етюди, есеистика
    • Том 4 – Преводи на поезия от испански, португалски, руски, сръбски

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1959 – „Предчувствие“, стихотворения. Изд. „Български писател“.
  • 1962 – „Балада за Камен Болшевика“, поема. Изд. „Български писател“.
  • 1964 – „Пътища и любов“, стихотворения Изд. „Български писател“.
  • 1965 – „Тихол с петела“, поема. Изд. „Български писател“.
  • 1967 – „Вечерна ръкавица“, стихотворения. Изд. „Български писател“.
  • 1970 – „Дългосвет“, стихотворения и поеми. Изд. „Георги Бакалов“.
  • 1977 – „Всекидневен човек“, стихотворения и поеми. Изд. „Народна младеж“.
  • 1985 – „Лунна родина“, стихотворения. Изд. „Георги Бакалов“.
  • 1985 – „Предчувствие“, стихотворения и поеми. Изд. „Български писател“.
  • 1988 – „Избор на звезда“, поеми. Изд. „Георги Бакалов“.
  • 1993 – „Странник“, стихотворения и поеми. Изд. „Христо Ботев“.
  • 1999 – „Останали стихотворения“, стихотворения и поеми. ИК „Захарий Стоянов“.
  • 2004 – „Изабране пјесме“, избрани стихове на сръбски език, Подгорица, Черна гора
  • 2015 – „Едни и същи думи“, стихотворения (библиофилско издание). ИК „Захарий Стоянов“.
  • 2015 – „Вятърничав скитник“, стихотворения в библиотека „Българска сбирка“. ИК „Литфорум“.

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 – „Попътна повест“, роман. Изд. „Български писател“
  • 2001 – „Възречени от Манастър“, роман. ИК „Библиотека 48“ [7]
    • 2004 – „Възречени от Манастър“, избрани стихове и роман. ИК „Захарий Стоянов“
  • 2009 – „По следите на норвежеца“, роман. ИК „Сиела“[8], [9], [10]
    • 2009 – „По следите на норвежеца“, електронна книга, изд. Литературен свят.
    • 2011 – ((ru)) „По следам норвежца“, превод на руски, журнал КемГУКИ „Университет культуры“, Университетско издателство – Кемерово, Кузбас, Русия[11], [12]
  • 2015 – „Душа на друг човек“, роман. Изд. „Синева“.

Есеистика и публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1970 – „Сантиментален марш“. Книга за СССР. Изд. „Народна младеж“[13]
  • 1970 – „Ден днешен“. Книга за България (в съавторство със Серафим Северняк. Изд. „Български писател“
  • 1974 – „Кубамар“. Книга за Куба. „Партиздат“, 1974[14], [15], [16]
  • 1977 – „Лотос, винтовка, рало“. Книга за Лаос. „Партиздат“[17]
  • 1977 – „Висоти и подножия“. Книга за Армения. Изд. „Народна младеж“
  • 1984 – „Всекидневно човечество“. Изд. „Христо Г. Данов“
  • 1987 – „Отдалече път и надалече“. Издателство на Отечествения фронт
  • 1991 – „Пее среднощ, призори плаче“. Книга за Америка. ИК „Ванеса“
  • 1999 – „Дяволите от рая“. Книга за пирати, корсари, флибустери, буканери, негрери. ИК „Захарий Стоянов“
  • 2003 – „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов“ (в съавторство с Димитър Костадинов)
  • 2005 – „Приписки към времето“. ИК „Христо Ботев“
  • 2008 – „Българогласни. Българокръвни. Българоглави“. Тракийски идеи, съдби и събития. Университетско издателство.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 – Александър Прокофиев, „Избрани стихове“, Изд. „Народна култура“
  • 1972 – Лопе де Вега, „Фуенте овехуна“, драма. Изд. „Народна култура“
  • 1978 – Виктор Хара, „Душа от знамена обвята“, стихове и песни. Изд. „Георги Бакалов“
  • 1984 – „Петото слънце“, поезия на маите и ацтеките. Изд. „Народна култура“
  • 1989 – „Потеклото на светците“, поезия на убити латиноамерикански поети. Изд. „Народна култура“
  • 1998 – „Време и вик под кондора“. Латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия. ИК „Сребърният лъв“
  • 2008 – „Пламък на вятъра“, антология на латиноамериканска поезия. ИК „Захарий Стоянов“
  • 2009 – Лопе де Вега, „Фуенте овехуна“, електронна книга. Изд. „Литературен свят
  • 2011„Потаен иконостас“. Латиноамериканска поезия. Електронна книга. Изд. „Книги“
  • 2017 - Пабло Неруда. Pablo Neruda. Поезия. Poesia. Двуезично издание. ИК "Колибри"

Литература за Никола Инджов[редактиране | редактиране на кода]

  • Ефрем Карамфилов. „Българската литература през 1959 г.“. – в. „Кооперативно село“, 1960;
  • Атанас Дишев. „Предчувствие за песента“. – сп. „Пламък“, 1960;
  • Ефрем Карамфилов. „Проблеми на съвременната литература“. – в. „Работническо дело“, 1960;
  • Камен Васевски. „Един млад поет показва себе си“. – сп. „Септември“, 1961;
  • Божидар Божилов. „Поетичен образ на комуниста“. – сп. „Септември“, 1963;
  • Иван Сарандев. „Балада за съвременника“. – в. „Народна младеж“, 1963;
  • Otto Fernandez, Francisco de Oraa. „Nikola Indjov, el poeta mas joven de Bulgaria“. – El mundo, La Habana, 1963;
  • Димитър Дублев. „Рудник на оптимизъм“. – в. „Литературен фронт“, 1964;
  • Николай Никифоров. „Не си отива времето от нас“. – в. „Народна младеж“, 1964;
  • Любомир Стаматов. „Попътна любов“. – в. „Учителско дело“, 1964;
  • Петко Тотев. „Ти никога не си един“. – сп. „Септември“, 1964;
  • Димо Боляров. „Петима поети“. – сп. „Младеж“, 1965;
  • Лада Галина. „За лирическия характер“. – сп. „Пламък“, 1966;
  • Йордан Василев. „Тихол с петела“. – в. „Пулс“, 1966;
  • Григор Чернев. Продължаваща песен. – в. „Литературен фронт“, 1966;
  • Стефан Коларов. Поетът с вечерна ръкавица. – сп. „Септември“, 1968;
  • Георги Мицков. „Вечерна ръкавица“. – в. „Народна култура“, 1968;
  • Енчо Мутафов. „И предрешен, и очарован“. – в. „Литературен фронт“, 1968;
  • Светлозар Игов. „Седем фрагмента върху поезията на Никола Инджов“. – сп. „Младеж“, 1968;
  • Димитър Танев. „След новата ни среща“. – сп. „Пламък“, 1968;
  • Емилия Прохаскова. „От лириката към драматизма“. – сп. „Пламък“, 1970;
  • Вълчо Михайлов. „Пътища и любов“. – в. „Хасковска трибуна“, 1971;
  • Никола Боздуганов. „Обогатяване на жанра“. – сп. „Септември“, 1971;
  • Чавдар Добрев. Другарю, бъди! – в. „Литературен фронт“, 1971;
  • Светлозар Игов. Поемите на Н. Инджов. – сп. „Септември“, 1971;
  • Михаил Неделчев. Умно и възторжено. – в. „Литературен фронт“, 1971;
  • Ваня Бояджиева. Днешният ден на родината. – в. „Литературен фронт“, 1971;
  • Кирил Топалов. Почти орач, почти моряк. – сп. „Младеж“, 1972;
  • Георги Гетов. Преживяна книга. – сп. „Пламък“, 1974;
  • Атанас Свиленов. Никола Инджов. – сп. „Родна реч“, 1974;
  • Румяна Узунова. И в малкия свят, и в големия. – сп. „Хоризонт“, 1974;
  • Божидар Кунчев, „Кубамар“ – възторжен разказ за революцията“. – в. „Народна младеж“, 1974
  • Васил Попов, „За „Кубамар“. – в. „Литературен фронт“, 1974
  • Pedro de Oraa, „Un libro amigo de Cuba“. – в. „Гранма“, Хавана, 1975
  • Тодор Янчев. С тънък усет за поетичната багра. – сп. „Родна реч“, 1976;
  • Максим Майер. Публицистът Никола Инджов. – сп. „Книгоразпространение“, 1978;
  • Димитър Кирков. Пътеписна енциклопедия за СССР. – сп. „Български журналист“, 1978;
  • Александър Спиридонов. За поредицата „В страната на съветите“. – сп. „Дружба“, 1978;
  • Георги Константинов. Поетът-публицист Никола Инджов. – сп. „Пламък“, 1978;
  • Драган Ничев. Наблюдения върху публицистични книги. – в. „Сливенско дело“, 1982;
  • Михаил Василев. Легенда за древна и нова България. – в. „Отечествен фронт“, 1962;
  • Вълчо Михайлов. „Попътна повест“. – в. „Хасковска трибуна“, 1982;
  • Панко Анчев. Най-святото чувство. – в. „Пулс“, 1982.
  • Константин Еленков. Пътуване към себе си. – в. „Пулс“, 1982;
  • Христо Стефанов. Книги за вашата библиотека. – в. „Труд“, 1982;
  • Драган Ничев. Попътната повест на поета. – в. „Народна култура“, 1982;
  • Димитър Костадинов. В пределите на родовата памет и съвременността. – в. „Черноморски фронт“, 1982;
  • Михаил Василев. Писателят като публицист. – в. „Отечествен фронт“, 1983;
  • Владимир Янев. Поетът е тук. – в. „Народна армия“, 1984;
  • Константин Еленков."Сега е късно да съм млад...". – сп. „Пламък“. 1985.
  • Владимир Янев. „Озареният“. – Алманах Юг". 1985.
  • Стефан Чирпанлиев. Книга за блаженството на ума. – в. „Черноморски фар“, Бургас, 1993;
  • Марин Георгиев.Пролуки за утре. – в."Литературен фронт", 1989 г.
  • Емил Павлов. Странник в странна страна. – в. „Анонс“, 1995;
  • Светлозар Игов. Поетът Никола Инджов. – сп. „Пламък“, 1984;
  • Чавдар Добрев. Червен шал на мраморен дансинг. – в. „Дума“, 1994;
  • Чавдар Добрев. Мартири на отечеството и свободата. – в. „Зора“, 1998;
  • Александър Миланов. Да сътвориш поетичен континент. – в. „Литературен форум“, 1998;
  • Леда Милева. Поезията срещу нищетата на духа. – в. „Дума“, 1998;
  • Димитър Танев. „Нощем аз тръгвам нататък...“. – сп. „Везни“, 1998;
  • Ив. Митев. Сън с вик на кондор. – в. „Новинар юг“, 1998;
  • Д. Добрев. Поетична антология на един континент. – в. „Хасковска трибуна“, 1998;
  • Наташа Манолова. „Спътници насън и наяве...“. – в. „Български писател“, 1998;
  • Д. Богов. Без граница на духа между „Време и вик под кондора“. – в. „Черноморски фар“, Бургас, 1998;
  • Krum Draganovski (Румен Стоянов). Poesia Maya y Azteca en Bulgaria. – Exelcior, Mexico, 1998;
  • Елена Алекова. С душа като сън, като черкова – име. – в. „Дума“, 2000;
  • Владимир Янев. Поетът съществува. – сп. „Пламък“, 2000;
  • Елена Алекова. Има ли писателят чувството за мисия? – в. „Дума“, 2001;
  • Pedro de Oraa. Friso de la poesia latinoamericana. – Casa de las Americas, La Habana, 2001;
  • Коста Андреев. Отсам и оттатък времето. – в. „Български писател“, 2001;

За романа „Възречени от Манастър“

  • Стефан Чирпанлиев. „Вълнуващ роман за бежанците“. – в. „ЛИК“, Ямбол, 2001;
  • Янко Станоев. „Път през сълзите“. – „Труд“, 2001;
  • Петьо Пейчев. „Книга за другия българин – средиземноморския“. – в. „Черноморски фар“, 2001;
  • Желяз Сагаев. „Роман за прокудените тракийци“. – в. „Република“, 2001;
  • Велин Георгиев. „Една закъсняла истина“. – в. „Български писател“, 2001;
  • Бойко Ламбовски. „Писател търси следите на изгубени българи“. – в. „Сега“, 2001;
  • Иван Матанов. „Бежанци от Беломорска Тракия герои в роман“. – в. „Сега“, 2001;
  • Петър Ангелов. „Две издания на романа на Никола Инджов „Възречени от Манастър“. – сп. „Южнобългарски страници“, 2001;
  • Елена Алекова. „Роман за паметта“. сп. „Пламък“, 2001; в. „Черноморски фар“, 2001;
  • Александър Александров. „Възречени от Манастър“. – архив, 2001;
  • Григор Чернев. „Егейската следа“. – в. „Аз буки“, 2002;
  • Александър Миланов. „Още една изписана страница“. – в. „Литературен форум“, 2002;
  • Александър Миланов. „Епос за съхранената българска свяст“. – в. „Роден край“, Одеса, 2002;
  • Станчо Лазаров. „Родината у човека“. – сп. „Жарава“, 2002;
  • Наташа Манолова. „Събитието“. – в. „Артдом“, 2002;
  • Стефан Чирпанлиев. „Възречени от Манастър – вълнуващ роман за бежанците“. – в. „Ямболски страници“, 2002;
  • Снежана Горанова. „Възречени от Манастър“ събужда духовете на кърджалийци“. – в. „Нов живот“, 2002;
  • Цветан Северски. „Такава книга не се подминава“. – в. „Земя“, 2002;
  • Александър Александров. „Възречени от Манастър“. – архив, 2002;
  • Йовко Раканов. „Никола Инджов – достоен певец на Тракия“. – в „Тракия“, 2002;
  • Боян Данков. „Никола Инджов смути духа на кондора“. – в. „Дума“, 2002;
  • Петко Тотев. „Посредник без посредничество“. – сборник „Поети“, 2002;
  • Свилен Каролев. „Година на равносметка“. – в. „Български писател“, 2002;
  • Чавдар Добрев. „Литургия за бежанците от Беломорска Тракия“. – в. „Дума“, 2002;
  • Панко Анчев. „Откровенията на откровената душа“. – в. „Дума“, 2003;
  • Чавдар Добрев. „При изворите на отечествената и световната съдба“. – в. „Нова зора“, 2003;
  • Перивое Попович. Беломорска Тракиjа као стваралачка судбина. (Поетичке координате знаменитог бугарског книжевника Николе Инджова). – сп. „Словенски гласник“, год. IV, Подгорица, Црна гора, 2003;
  • Диана Димих. Археология на паметта. „Литературен свят“, 2014;
  • Магдлена Лазарова.Миграцонната проблематика в творчеството на Милош Църнянски, Никола Инджов и Весела Ляхова. Дипломна работа. Филологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Пловдив, 2015 г

За други произведения на Никола Инджова

  • Перивое Попович. Традициjа и модерност Николе Инджова. – сп. „Полис“, Подгорица, Црна гора, 2003;
  • Веселин Ракчевиh. Никола Инджов – голем поет и чудесен човек. – сп. „Полис“, Подгорица, Црна гора, 2003;
  • Христо Карастоянов. „Историята като всекидневие“. – в. „Черноморски фар“, 2003;
  • Вела Чанчерова. „Несвършващите пътища на Никола Инджов“. – в. „ЛИК“, Ямбол, 2003;
  • Иван Цветков. „Свободата и истината“. – в. „Български писател“, 2003;
  • Александър Гочев. За „Всекидневен човек, всекидневно човечество“ – архив;
  • Диана Георгиева. „Писателят Никола Инджов разказва живота си в литературна анкета“. – в. „Труд“, 2003;
  • Бойко Панов. „Инджов и Кадийски с литературни анкети“. – в. „Сега“, 2003;
  • Никола Мудров. „Паметно литературно събитие“. – в. „Будилник“, Лондон, 2002;
  • Станчо Лазаров. „Родината у човека“. – сп. „Жарава“, 2002;
  • Благовеста Касабова. „Възречено за България“. – в. „Пулс“, 2002;
  • Калина Телянова. „Роман за бъдещето“. – архив.
  • Димитър Костадинов. „Всекидневен човек, всекидневно човечество“. (Разговори с Никола Инджов). Литературна анкета. ИК „Захарий Стоянов“, 2003, 448 стр.
  • Милица Крал. „Тракиjски знак“. – в. „Победа“, Подгорица, Црна гора, 2004;
  • Перивое Попович. „Истинско стваралачко умиjehe“. – в. „Дан“, Подгорица, Црна гора; 2004.
  • Иван Гранитски. „Живата вода на родовата памет“. – в. „Дума“, 2004, в. „Словото днес“, 2005;
  • Димитър Костадинов. „Природовидимото и боготайнственото в стихотворенията „Свечеряване“ и „…Високо в планината има…“ на Никола Инджов“. – сп. „Пламък“, 2004;
  • Бойко Ламбовски. „Никола Инджов сладкодумничи в очерци“. – в. „Сега“, 2005;
  • Петко Тотев. „Възречени отблизо и далеч“. – сп. „Понеделник“, 2005;
  • Марина Ефимова. „Стихи из Болгарии духа“. – в. „Независимая газета“, Москва, 2005;
  • Цветан Северски. „Свят, събран в една усмивка“. – в. „Земя“, 2005;
  • Петко Тотев. „И аз със бяла риза…“. – сп. „Пламък“, 2005;
  • Тодор Коруев. „Публицистика с висок градус“. – в. „Дума“, 2005;
  • Петко Тотев. Роден край без граници. – Известия на тракийския научен институт, 2005, в. Тракия, 2005;
  • Чавдар Добрев. „С предчувствие за „земя безкрайна“. – в. „Нова зора“, 2005;
  • Георги Пенчев. „По талвега или встрани от времето“. – в. „Словото днес“, 2006;
  • Ивайло Христов. „Историята през човешки съдби“. – в. „Словото днес“, 2006;
  • Йордан Каменов. „Инджов и „Приписки към времето“. – сп. „Пламък“, 2006;
  • Guiomar Lopez. Poesia venezolana llega a Bulgaria. – EA, Каракас, Венецуела, 2006;
  • Петко Тотев. „Приписки, разгадки алтернативи“. – сп. „Везни“, 2006;
  • Къдринка Къдринова. „В магическата реалност на Никола Инджов“. – в. „Le Monde diplomatique“. Париж-София, 2007;
  • Христо Ганов. „От всичко ти си защитен, освен от мисълта за тебе…“ – сп. „Везни“, 2007;
  • Снежана Горанова. „Българокръвни. Българогласни. Българоглави“. – в. „Нов Живот“,, 2008;
  • Димитър Костадинов. „Тракия без граници е моята съдба“. – в. „Фактор“, Бургас, 2008;
  • Чавдар Добрев. „С фанатична вяра в човека и човечеството“. – сп. „Везни“, 2008;
  • Димитър Костадинов, „Литературоведчески наблюдения за три поетични произведения на Никола Инджов“. – електронно списание „Литературен свят“, 2009
  • Димитър Танев, „Критическо откровение за странника с бялата риза“. – в. „Словото днес“, 2009;
  • Владимир Янев, Никола Инджов. Из „Погледи към българската поезия и проза“. електронно списание „Liternet“, 2009;
  • Manuel Diaz Martinez, „Novela da Nikola Indyov“. – Revista Hispano Cubana, WORDPRESS. Islas Canarias, 2009;
  • Продрум Димов, „Никола Инджов“. – Из „Попътни срещи“, 2010;
  • Владимир Янев. „С малко тъжна приятелрска усмзивка“. – сп. „Пламък“. 2010.
  • Борислав Бойчев". „И аз със бяла риза минавам по свдета...“. в. „Земя“. 2010.
  • Петър Караангов. „Граждансксата тревога и болка на поета“. – в. „Дума“, 2010.
  • Илко Капелев. „Рицар на синевата и Словото“. – в. „Делник“, Ямбол. 2010.
  • Петър Доневски. „Поетът с бялрата риза“. – в. „Враца днес“. 2010.
  • Чавдар Добрев. „Есенна извисеносдт“. – в. „Словото днес“.2010.
  • Георги Константинов. „Артистична жизненост“. – в. „Словото днес“. 2010.
  • Влдимир Янев. „Орфическа нагласа“. – в. „Словото днеис“.2015.
  • Леда Милева. "Не „просто свидетел“. – в. „Словото днеис“.2015.
  • Петър Караангов. „Изящен свидетел на думи“. – в. „Словото днес“.2015.
  • Димитър Танев. „Инджовата многоликост“. – в. „Словото днес“.2015.
  • Анжел Вагенщайн. „Писмо до Никола Инджов“. – в. „Словото днес“.2015.
  • Димитър Костадинов. – „Български поет с Нобелови постижения и достойнства“ – „Литературен свят“, 2011
  • Александр Шунков, „Россия – Болгария: Диалог культур и литератур“. – Журнал Университета культуры и изкуства. Кемерово, Россия, 2012.
  • Георги Н. Николов, „Не си отива времето от нас“. – сп. „Везни“, 2012.
  • Иван Вандов, „Тракийското перо на публициста“ – из книгата „Взаимоотношения без взаимност“, ИК „Нов свят“, 2012.
  • Чавдар Добрев."Сага за бежанците от Белморска Тракия". в. „Дума“, 14 август 2015.
  • Лиана Фероли. „Бежанец ставаш, и когато загубиш пнадежда в отечеството“ – в. „Нов жгивот“, Кърджали,2015.
  • Иван Есенски. „Вечерна ръкавица, шал червен...“. – в. „Словото днес“, 2015.
  • Чавдар Добрев. „Над хляба надвесен и друмите“. – в. „Словото днес“, 2015.
  • Димитър Костадинов."Възлови наблюдения от поетичния свят на Никола Инджов". – Личен архив, 2015.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Деян Енев, „В боянската вила на Никола Инджов витае духът на Николас Гилен и Маркес“, в. „Сега“, 8 ноември 2003 г.
  2. Чавдар Добрев в „Никола Инджов: „Поезията бе обзела живота ми“ (Сантиментален разговор без сантименти между Чавдар Добрев и Никола Инджов), Литературен свят, 2011 г.
  3. „Никола Инджов получи националната литературна награда „Георги Джагаров“, Actualno.com, 15.07.2008
  4. С Протокол №35/24.06.2010 г. на Общински съвет – Бургас. Виж Публичен регистър на почетните граждани на град Бургас на официалния сайт на Община Бургас.
  5. Александър Йорданов, „Доклад за решението на журито по конкурса за присъждане на Националната литературна награда „Никола Фурнаджиев“, „Литературен свят“.
  6. „Никола Инджов – с наградата „Захарий Стоянов“, epicenter.bg, 25 септември 2015 г.
  7. Мина Карагьозова, „За родината, смъртта и паметта“, рец. в електронно списание „Литературен свят“, бр.6, февруари 2009
  8. Йордан Нанчев, „Роман-събитие в света на литературата“, рец. в електронно списание „Литературен свят“, бр.10, юни 2009
  9. Мария Узунова, „Послание за опазване на достойнството и красотата“, рец. в електронно списание „Литературен свят“, бр.10, юни 2009
  10. Благовеста Касабова, „По следите на близкото минало“, рец. в електронно списание „Литературен свят“, бр.18, март 2010 (ориг. публикация – в. Словото днес, 2010)
  11. „Видеоконференция по случаю публикации романа „По следам норвежца“ в Кемерово“, „Рамблер Новости“, 24 май 2011
  12. Александр Шунков, Елена Мироненко. „Мифологема пути в романе Николы Инджова „По следам норвежца“. – HOMO COMMUNICANS: человек в пространстве межкультурных коммункаций, Щецинский университет, Польша. 2012.
  13. Иван Бориславов, „Нова книга за СССР“. – рец. в. „Литературен фронт“, 1971.
  14. Божидар Кунчев, „Кубамар“ – възторжен разказ за революцията“. – рец. в сп. „Народна младеж“, 1974
  15. Васил Попов, „За „Кубамар“. – рец. във в. „Литературен фронт“, 1974
  16. Pedro de Oraa, „Un libro amigo de Cuba“. – рец. във в. „Гранма“, Хавана, 1975
  17. Красимира Близнакова, „Портрет на една страна“. – рец. в сп. „Български журналист“, 1977.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]