Никола Ихчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Ихчиев
български езиковед
Роден
1890 г.
Починал

НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаДиаманди Ихчиев
Братя/сестриВасил Ихчиев
Андрей Диамандиев
Любен Ихчиев

Никола Диамандиев Ихчиев е български учен езиковед и офицер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ихчиев е роден в 1890 година в семейството на османиста Диаманди Ихчиев в Кюстендил.[1][2] Завършва германистика в Лайпциг и славянска филология в Прага.[1] В Пражкия университет защитава и докторска дисертация.[1] Учителства в Русе и в София.[1] Сътрудничи на периодичния печат,[1] пише трудове по българско езикознание, публикува статии в списание „Българска сбирка“.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година Ихчиев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Александров, а по-късно във втора рота на 13-а кукушка дружина. В 1913/1914 година е учител в Струмишката гимназия.[4]

В 1915 година завършва Школата за запасни офицери в Княжево.[1]

През Първата световна война служи като кандидат-офицер в 12-а рота на 53-и пехотен полк. Загива в 1916 година при Кубадин.[1][5] За бойни отличия през войната посмъртно е награден с два ордена „За храброст“, IV степен.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
Петруш Тр. Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей П. Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Ихчиев
 
Диаманди Ихчиев
(1854 – 1913)
 
Петър Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Диамандиев
(1882 – 1957)
 
Любен Ихчиев
(1887 – 1959)
 
Никола Ихчиев
(1890 – 1916)
 
Васил Ихчиев
(1895 – 1925)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 274.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 321.
  3. Милев, Гео. Избрани произведения, 1965, с. 456
  4. Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 318, л. 53
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 243; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 251-252