Никола Ихчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Ихчиев
български архивист
Роден
1890 г.
Починал

Награди Военен орден „За храброст“
Научна дейност
Област Лингвистика
Семейство
Баща Диаманди Ихчиев
Братя/сестри Васил Ихчиев

Никола Диамандиев Ихчиев е български учен езиковед и офицер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ихчиев е роден в 1890 година в семейството на османиста Диаманди Ихчиев. Брат е на Васил Ихчиев. Завършва славянска филология и германистика в Лайпциг и Прага. Пише трудове по българско езикознание, публикува статии в списание „Българска сбирка“.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година Ихчиев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Александров, а по-късно във втора рота на 13 кукушка дружина. В 1913/1914 година е учител в Струмишката гимназия.[4] Загива в 1916 година като поручик от българската армия в Първата световна война.[5] За бойни отличия през войната посмъртно е награден с два ордена „За храброст“, IV степен.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 321.
  3. Милев, Гео. Избрани произведения, 1965, с. 456
  4. Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран. // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 318, л. 53
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 243; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 251-252
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България