Никола Ихчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Ихчиев
български архивист
Роден
Починал
Научна дейност
Област Лингвистика
Семейство
Баща Диаманди Ихчиев
Братя/сестри Васил Ихчиев

Никола Диамандиев Ихчиев е български учен езиковед и офицер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ихчиев е роден в 1890 година в семейството на османиста Диаманди Ихчиев. Брат е на Васил Ихчиев. Завършва славянска филология и германистика в Лайпциг и Прага. Пише трудове по българско езикознание, публикува статии в списание „Българска сбирка“.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година Ихчиев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Александров, а по-късно във втора рота на 13 кукушка дружина. Загива в 1916 година като поручик от българската армия в Първата световна война.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  2. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 321.
  3. ↑ Милев, Гео. Избрани произведения, 1965, с. 456
  4. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 318, л. 53
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Ихчиев&oldid=10025788“.