Никола Ихчиев

Никола Ихчиев
	Никола Ихчиев
български езиковед
Роден	1890 г. Кюстендил, Княжество България
Починал	19 октомври 1916 г. (26 г.) Амзача, Кралство Румъния
Награди	„За храброст“
Семейство
Баща	Диаманди Ихчиев
Братя/сестри	Васил Ихчиев; Андрей Диамандиев; Любен Ихчиев

Никола Диамандиев Ихчиев е български учен езиковед и офицер.^[1]

Биография

Ихчиев е роден в 1890 година в семейството на османиста Диаманди Ихчиев в Кюстендил.^[1]^[2] Завършва германистика в Лайпциг и славянска филология в Прага.^[1] В Пражкия университет защитава и докторска дисертация.^[1] Учителства в Русе и в София.^[1] Сътрудничи на периодичния печат,^[1] пише трудове по българско езикознание, публикува статии в списание „Българска сбирка“.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година Ихчиев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Александров, а по-късно във втора рота на 13-а кукушка дружина. В 1913/1914 година е учител в Струмишката гимназия.^[4]

В 1914 година е четник в четата на ВМОРО на Лазар Тодоров.^[5]

В 1915 година завършва Школата за запасни офицери в Княжево.^[1]

През Първата световна война служи като кандидат-офицер в 12-а рота на 53-и пехотен полк. Загива в 1916 година при Кубадин.^[1]^[6] За бойни отличия през войната посмъртно е награден с два ордена „За храброст“, IV степен.^[7]

Родословие

Петруш Тр. Ихчиев

Андрей П. Ихчиев

Пантелей Ихчиев

Диаманди Ихчиев
(1854 – 1913)

Петър Ихчиев

Андрей Диамандиев
(1882 – 1957)

Любен Ихчиев
(1887 – 1959)

Никола Ихчиев
(1890 – 1916)

Васил Ихчиев
(1895 – 1925)

Бележки

1 2 3 4 5 6 7 8 Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 274.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 321.
↑ Милев, Гео. Избрани произведения, 1965, с. 456
↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.
↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 3.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 318, л. 53
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 243; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 251-252

[Кюстендил_274-1] 1 2 3 4 5 6 7 8 Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 274.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 321.

[3] Милев, Гео. Избрани произведения, 1965, с. 456

[Александрова_128-4] Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.

[Узунов_3-5] Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 3.

[6] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 318, л. 53

[7] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 243; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 251-252

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]