Никола Кондов
| Никола Кондов | |
| български общественик | |
| Роден |
около 1850 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Костадинов Кондов е български общественик и предприемач от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1850 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Баща му Костадин Илиев Стоянов е един от най-богатите граждани в Прилепска околия. Учи при Димитър Миладинов, Йордан Хаджиконстантинов Джинот, Райко Жинзифов и Кузман Шапкарев. След това Никола Кондов заминава да учи в Солунската гръцка класическа гимназия. Владее отлично гръцки, турски, влашки и албански. След смъртта на родителите му е принуден да прекъсне обучението и си и се завръща в родния си град. Жени се за Елисавета Димитрова Лепавцова в 1872 година, дъщеря на възрожденеца Димитър Лепавцов.[1]
От 1873 до 1881 година заема в Прилеп държавната длъжност сандъкъмени, ковчежник. В продължение на много години е избиран за църковен настоятел, епитроп на Трескавецкия манастир и председател на прилепското читалище.[1]
Никола Кондов използва доброто си положение пред турската власт и харчи големи суми лични пари, за да защити българските жители на Прилеп по време на изстъпленията на башибозука при Босненското въстание в 1875 година, по време на Априлското въстание в 1876 година и по време на Руско-турската война в 1877 – 1878 година.[1]
Преди Берлинския конгрес Кондов организира подписването на селските кметове в Прилепско на протест до представителите на Великите сили на конгреса срещу оставянето на Македония в рамките на Османската империя, връчен по време на конгреса.[2]
Никола Кондов взима участие в освободителното движение на българите. В 1880 година при подготовката на Демирхисарския заговор осигурява оръжие за четите на Димитър Чакрев и Спиро Църнев.[2] След провала на заговора при предателство на Никола Крапчев, е преследван от властите и в 1881 година бяга в Свободна България.[3]
Установява се със семейството си в София, където заедно с тъста си Диме Лепавцов основава тютюнева фабрика „Македония“. След това Никола Кондов е държавен чиновник на различни длъжности по финансовото ведомство, включително и съветник при Върховната сметна палата.[4]
Никола Кондов умира внезапно на 14 юни 1910 година в Трън по време на гостуване при една от дъщерите си.[4]
Негови синове са революционерът Константин Кондов и адвокатът Георги Кондов.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Стоян Кондов Чакрев | Бела Мара Кондова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мърмев | Илия Кондов | Найдо Беломарев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йован Кондов | Костадин Кондов | Тана Шопчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дамян Кондов | Бомболова | Йонка Крапчева (1839 - 1939) | Никола Крапчев (1838 - 1915) | Григор Кондов (? - 1913) | Йосиф Кондов (1868 - 1944) | Райна Саздова (1878 - 1975) | Никола Кондов (1850 - 1910) | Елисавета Лепавцова (1878 - 1975) | Цона Бутлева | Никола Бутлев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Кондов (1874 - 1929) | Георги Кондов (1888 - 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Кондов, Константин Н. Спомени 1874 – 1929. с. 2.
- ↑ а б Кондов, Константин Н. Спомени 1874 – 1929. с. 5.
- ↑ Кондов, Константин Н. Спомени 1874 – 1929. с. 5 - 6.
- ↑ а б Кондов, Константин Н. Спомени 1874 – 1929. с. 6.
