Никола Матуси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Матуси
Nicolae Tullia Matussi
арумънски политик
Роден
Починал
11 март 1991 г. (91 г.)
Политика
Професия юрист
Партия Комунистическа партия на Гърция
Убеждения сепаратизъм
Римски легион лидер

Никола Тулия Матуси (на гръцки: Νικόλαος Ματθαίου Ματούσης, на арумънски: Nicolae Tullia Matussi[1]) е арумънски юрист, политик и лидер на Римския легион, спонсорирана от Италия арумънска паравоенна организация, действала в Северозападна Гърция в годините на окупацията през Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в пиндското влашко село Самарина на 15 август 1899 г.[2] Завършва гимназията в Трикала в 1917 година, а след това завършва Юридическия факултет на Атински университет. Посвещата се на арумънската кауза и от 1923 г. е генерален секретар на Комунистическата партия в Трикала. Участва в Селското въстание в Трикала през 1925 година,[3][4][5] съден е от военен съд в Лариса[6] и през 1926 г. е изключен от партията. Установява се в Лариса, където се включва в Селската партия на Янис Софианопулос. В 1936 година е кандидат за депутат от Селската партия.[7] В Лариса се занимава с право. Напуска Селската партия.[8] По време на диктатурата на Йоанис Метаксас поради приятелските си отношения с министъра на обществената сигурност Константинос Маниадакис[9] не е преследван като останалите членове на Селската партия.[10]

През 1941 г. посреща в Лариса Алкивиад Диаманди и участва във формирането на така наречения Римски легион, колаборационистка организация, подпомагаща италианските окупационни части и е втори по ранг в огранизацията след Диаманди. Лидерите на организацията пропагандират автономия за арумъните и обсъждат създаването на Пиндско княжество или Пиндски кантон. Когато Диаманди изненадващо напуска Гърция и заминава за Румъния през юни 1942 г., Матуси става лидер на Легиона.[11]

След капитулацита на Италия, изтеглянето на италианските части, подкрепящи Легиона, и заместването им от немски, Матуси заминава за Атина,[12] където става член на националсоциалистическата организация Пионери на Нова Европа.[13] След освобождението, от Атина бяга в Румъния. Съден е задочно от специалния съд за държавна измяна в 1945 година заедно с други членове на Легиона и получава две смъртни присъди. В 1948 година Матуси е арестуван от комунистическите власти и осъден. Затворен е на Дяволския остров в Дунава. През 1964 г. е експулсиран в Гърция по молба на гръцките власти и затворен. По негова молба делото му е гледано отново и съдът в Атина го обявява за невинен в извършването на военни престъпления.[14] През 1976 г. всички граждански права са му възстановени от гръцкия съд. До 1981 година живее в Атина.[15] Умира в Лариса на 11 март 1991 година.[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Berciu-Drăghicescu, Adina, Maria Petre. Şcoli şi biserici româneşti din Peninsula Balcanică, Documente (1918-1953), Volumul II. Bucureşti, Editura Universităţii din Bucureşti, 2006. ISBN 9789737371867. с. 569. Посетен на 2015-08-14.
  2. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 197.
  3. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 522-523.
  4. Γκόγκος, Νίκος. H πυρπόληση της εφημερίδας ΘΑΡΡΟΣ και η σχέση με το συλλαλητήριο στα Τρίκαλα το 1925. // trikalaIN.gr, 2013-10-23. Посетен на 2015-08-15.
  5. Ζιάκας, Ηλίας. Η αγροτική εξέγερση των Τρικάλων στα 1925. // Ριζοσπάστης, 2002-03-24. Посетен на 2015-08-15.
  6. Συνεχίζεται ενώπιον του Στρατοδικείου Λάρισσης ηδικητών Τρικκαλινών. // Ριζοσπάστης, 1925-04-04. Посетен на 2015-08-15.
  7. Προετοιμάζεται Συνέδριο για την Συνένωση των Αγροτικών Δυνάμεων Ανακοίνωση του Π. Γ. του Κομ. Κόμματος. // Ριζοσπάστης, 1936-05-22. Посетен на 2015-08-15.
  8. Ανακοίνωση του Αγροτικού Κόμματος. // Ριζοσπάστης, 1944-11-23. Посетен на 2015-08-15.
  9. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 198.
  10. Δάγκας, Αλέξανδρος. Για μια κοινωνική ιστορία της υπαίθρου. Η περιφέρεια Θεσσαλονίκης στον 20ό αιώνα. Η περίοδος έως το 1945. // Посетен на 2015-08-15.
  11. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 28, 47, 444.
  12. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 396.
  13. Χονδροματίδης, Ιάκωβος Περ. Η μαύρη σκιά στην Ελλάδα Εθνικοσοσιαλιστικές και φασιστικές οργανώσεις στην Ελλάδα του Μεσοπολέμου και της Κατοχής (1941-1944). Περισκόπιο, 2001.
  14. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 420 - 421, 530.
  15. Τσούτσας, Δημήτριος Γ и др. Βλάχοι, Ιστορία - Πολιτισμός - Εθιμα - Προσωπικότητες. Αλμυρός, Σύλλογος Βλάχων Επαρχίας Αλμυρού. Посетен на 2015-08-14.
  16. Παπαγιάννης, Σταύρος. Τα παιδιά της λύκαινας. Οι "επίγονοι" της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά τη διάρκεια της Κατοχής (1941-1944). Εκδόσεις Σοκόλη, 2004. ISBN 978-960-7210-71-5. с. 199.
     Портал „Македония“         Портал „Македония