Никола Минчев (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Минчев.

Никола Минчев
Председател на Народното събрание
Мандат 3 декември 2021 – 16 юни 2022 г.
Назначен от XLVII народно събрание
Предшественик Ива Митева
Наследник Мирослав Иванов (и.д.)
Обща информация
Роден
Националност  България
Религия православие[1]
Родства Сирко Станчев, Никола Шавкулов
Съпруга Силвия Минчева
Деца 2
Полит. партия Продължаваме промяната
Образование Юридически факултет на СУ
Професия адвокатполитик
Народен представител в:
XLVII НС   

Никола Георгиев Минчев е български адвокат и политик от „Продължаваме промяната“, председател на XLVII народно събрание от създаването му до 16 юни 2022 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Минчев е роден на 13 септември 1987 г. в град Перник.[2] Правнук е на Сирко Станчев, народен представител през 1938 – 1944 година, и праправнук на Никола Шавкулов, виден търговец и общественик.[2] Възпитаник е на 91-ва немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в град София.

През 2012 г. Минчев завършва право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[3] Работи в адвокатска кантора „DGKV“ (Джингов, Гугински, Кючуков и Величков) между 2012 и август 2021 г. От 2015 г. е женен за Силвия Минчева и има две деца.[2] Владее английски и немски език.

На парламентарните избори през ноември 2021 г. е избран за народен представител.[4] На 3 декември 2021 г. е избран за председател на XLVII народно събрание[5][6][7] от листата на коалиция „Продължаваме промяната“ със 158 гласа „за“, 1 глас „против“ и „въздържали се“ 72.[8]

Той бива освободен от поста на 16 юни 2022 г., след като партията „Има такъв народ“ (ИТН) напуска управляващата коалиция и инициира гласуване за неговото отстраняване. При гласуването 125 депутати от ИТН, ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“ гласуват за отстраняването му, против са 113 депутати (от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и независими), а самият той гласува „въздържал се“.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]