Никола Михов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф).

Никола Михов
български военен деец
Генерал Никола Михов по време на посещение в Берлин през 1943 г. Източник: ДА „Архиви“
Генерал Никола Михов по време на посещение в Берлин през 1943 г.
Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Никола Михов в Общомедия
Снимка на министъра на войната ген. Никола Михов с Адолф Хитлер и фелдмаршал Вилхелм Кайтел, по време на посещение в Германия, 9 януари 1943 г.

Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конно артилерийско отделение.

След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941 – 1942 – 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942 – 1943).

На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Докато заема този пост той многократно изразява неодобрение към произвола и крайностите в борбата с комунистическото Партизанско движение.[1]

Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 371 – 372.

Източници[редактиране | редактиране на кода]