Никола Михов (библиограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Михов
български библиограф и икономист
Роден
Починал
5 април 1962 г. (85 г.)
?
Научна дейност
Област Икономика, статистика, библиография
Образование Априловска гимназия
Нов брюкселски университет
Работил в Априловска гимназия
Първа мъжка гимназия в София
Висш финансово-стопански институт в Свищов
Награди Димитровска награда (1950)

Акад. Никола Василев Михов е български библиограф, икономист, статистик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Никола Михов е роден на 6 март 1877 г. в Габрово. Учи в Падалско училище в родния си град. Завършва Априловска гимназия (1895).

През 1895 - 1897 г. е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Там създава първото учителско дружество и вечерното училище.

През есента на 1897 г. се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. Там се запознава с изкуството във всичките му форми, а благодарение на своя брат Михаил (докато пребивава в Женева) му разкрива красотата на природата и художественото творчество.

От 1898 г. следва биология и социология в Новия брюкселски университет[1] и се дипломира с докторат на тема "История на статистиката" през 1900 г.

Професионални занимания[редактиране | редактиране на кода]

Завръща се в България и една година учителства в Търново. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери.

През 1903-1905 г. става учител по френски език в Априловска гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според Никола Михов, при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо значение на граматиката, а главна роля да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. "Той пееше езика - казва Стефан Стойчев.- Беше строг, но всички го обичахме много."

Пред гимназисти от горните класове Михов изнася лекции по политикономия.

През 1904-1905 г. работи като подпредседател на читалище "Априлов-Палаузов". Там държи сказки в неделните общообразователни курсове.

Става един от инициаторите за възстановяване на Градското музикално дружество "Струна", което започва да работи под името "Емануил Манолов". Никола Михов става негов хорист и оркестрант.

Нови житейски насоки[редактиране | редактиране на кода]

В училищната библиотека Никола Михов попада на библиография за историята на Турция и България, която по неговите думи изиграва решителна роля в живота му и предопределя по-нататъшната му дейност.

През 1905 г. е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София. През 1908 г. - за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът ѝ Пенчо Славейков е уволнен (1911) Никола Михов пише статия в негова защита и подава оставка.

Участва във войните (1912-1918) като офицер. През 1918 г. постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста Директор на Народната библиотека в София, за който е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да бъде изработен архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

В продължение на 12 години Никола Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие, му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници, периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях. Събира данни за икономиката, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция.

По същото това време активно общува с българските студенти там, запознава ги с европейските културни забележителности. Габровският лекар д-р Иван Иванов разказва в свои спомени как "чичо Кольо" бил гид на група българи по парижките музеи и ги ограмотявал по изобразително, театрално и музикално изкуство.

От 1938 до 1957 г. е преподавател във Висш финансово-стопански институт в Свищов (днес Стопанска академия "Д.А. Ценов").

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Първата библиография на Никола Михов е "Успехите на естествознанието през XIX век" (1908)

Като фундаментални трудове са оценени:

  • Библиографски източници за историята на Турция и България (4 тома, написани в периода 1914-1934)
  • Населението на Турция и България през XVIII и XIX век - библиографски издирвания (5 тома, написани в периода 1915-1967)
  • България и нейният народ по свидетелства на чужденци:
    • Откъси от френски издания (написани на френски език - 1918)
    • Издания на немски език (написани на немски език - 1929)
  • Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България (на френски език - 1938 г.).
  • Принос към историята на българската търговия (6 тома, написани на френски език 1941-1970).

Заслуги[редактиране | редактиране на кода]

Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век. Създава школа от млади библиографски работници. Негово златно правило е "Нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка." В предговорите към своите трудове Никола Михов отбелязва: "Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене." Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

В знак на признателност в центъра на Габрово, в парка до Регионална библиотека "Априлов - Палаузов" е издигнат бюст-паметник на акад. Никола Михов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Боров Т. и Гановски С., "Сборник в чест на акад. Никола Михов", С., 1959 г.
  • Трайков В, "Акад. Никола Михов - библиотекар", 1965 г., №3
  • Генчева Е., "Д-р Никола Михов", в-к "Светилник", с.191-197
  • Енциклопедия "България", т. 4, 1984, с.307
  • Енциклопедия "Априловски свод", С., 2009, с.333-334
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „България“         Портал „България          Портал „Статистика“         Портал „Статистика