Никола Некезов Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Христов.

Никола Христов
български военен деец
Роден: 6 ноември 1894 г.
Починал: 16 февруари 1950 г. (55 г.)

Никола Некезов Христов още Никола Христов Николов е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 ноември 1894 година в кюстендилското село Коняво. Завършва гимназия в Кюстендил. През 1915 година завършва Военното училище в София, а след това и Военната академия . Участва в Първата световна война, като през 1917 година е пленен на Добруджанския фронт и остава в плен една година в Русия. Служи в петдесети и трети и шестдесет и пети пехотен полк. От 1928 година е в четиринадесети пехотен полк и адютант на седма пехотна рилска дивизия. От 1932 е командир на рота в тринадесети пехотен полк, а две години по-късно е домакин на ротата. През 1935 става помощник-командир на четиринадесети пехотен полк и същата година излиза в запас. Умира на 16 февруари 1950 година в Коняво[1].

Звания[редактиране | редактиране на кода]

  • 26 август 1915 – Подпоручик
  • 30 май 1917 – Поручик
  • 1 май 1920 – Капитан
  • 15 май 1930 – Майор
  • 26 февруари 1934 – Подполковник
  • 1944 – Генерал-майор

Бележки[редактиране | редактиране на кода]