Никола Николов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Николов.

Никола Николов
български писател и общественик
Роден
Починал

Никола Маринов Николов е български писател-дисидент и политически деец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 юли 1920 г. във Видин. Завършва Френския колеж в София. През 1944 г. участва в първата фаза на Втората световна война като на Н. В. артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст. Веднага след завръщането си от фронта, през 1945 г. бива репресиран и въдворяван в Станке Димитров, Радомир, Дирекцията на милицията и военния затвор в София.

През 1945 г. записва медицина към Софийския университет като след 4-годишно следване е принуден да напусне. Задържан по политически причини във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор, където среща известните български политици Димитър Гичев, Вергил Димов и Петър Дертлиев. Преминава през лагера „Богданов дол“, след това е изселен заедно с цялото си семейство в село Йовково, Добричко.

От 1969 г. се установява на постоянно местожителство в САЩ, където завършва Портландския щатски университет със специалност „Централноевропейски науки“ и „Изкуство“.[2] Следва успешно университетските курсове по политически науки на проф. Франк Мънк.

През октомври 1994 г. в Москва му е присъдено почетното звание „академик“ на Руската академия на науките.[източник? (Поискан преди 3 дни)]

Най-популярната му книга е студията „Световната конспирация“, издадена на английски език през януари 1990 г. До 1994 г. книгата претърпява 7 издания, а се преиздава и до днес на повечето масови езици. В България тя предизвиква интереса на широк кръг от читатели от най-различни възрасти и популярни влечения..[източник? (Поискан преди 3 дни)] За списването ѝ Николов ползва библиографски справки от множество източници, в това число популярни списания и трудове на не толкова авторитетни, но за сметка на това популярни и масови автори.

Никола М. Николов умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., вероятно отровен.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Световната конспирация: Това, което историците не ви казват“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1990, 258 с.
  • „Тайните протоколи“. София: издание на автора, 1993, 192 с.
  • „Новият ред“. София: издание на автора, 1993, 244 с.
  • „Маските на Величията“. София: издание на автора, 1994, 280 с.
  • „Четиридесетте безотговорни дни“. София: Тога, 1995, 350 с.
  • „Световната конспирация 2: Черната кутия на световната конспирация“. София: издание на автора, 1995, 358 с.
  • „Светът под микроскоп“. София: издание на автора, 1997, 276 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]