Никола Ножаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Ножаров
български офицер
Звание Подполковник
Години на служба 1881 – 1886
1898 – 1909
1912 – 1913
1915 – 1920
Военно формирование Соф. арт. отделение
1-ви арт. полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди За военна заслуга

Роден
Починал
неизв.

Никола (Николай) Петров Ножаров е български офицер, подполковник, офицер от Сръбско-българската война (1885), участник в преврата през 1886 г., офицер от Тиловото управление на 2-ра армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), завеждащ службата по охрана в управлението на железопътните съобщения през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Ножаров е роден на 4 декември 1858 г. в Неврокоп, Османска империя. През 1879 г. постъпва в Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград, Русия, като завършва през 1881 г. и на 8 септември г. е произведен в чин подпоручик.[1] На 30 август 1884 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), след което участва в опита за детрониране на Александър I Батенберг по време на който е назначен за градоначалник на София. На 1 октомври 1886 г., след контрапреврата е уволнен от служба. На 7 декември 1898 г. е върнат на служба и на 18 май 1901 г. е произведен в чин капитан. На 3 август 1909 г. отново е уволнен от служба.

Участва активно в дейността на Македонската организация. Ножаров замисля отвличането за откуп на кмета на София радослависта Христо Басмаджиев, но планът е отхвърлен от Борис Сарафов.[2] Ножаров вербува войници за четници в Македония и организира кражби на оръжие от войската за снабдяване на четите.[3] При разкола във Върховния комитет Ножаров подкрепя противната на Сарафов групировка.[4]

През 1912 г. капитан Ножаров е мобилизиран и взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като служи в Тиловото управление на 2-ра армия. На 28 юли 1913 г. е произведен в чин майор.

През Първата световна война (1915 – 1918) о. з. майор Ножаров е командирован в Управлението на началника на железопътните съобщения, където служи като завеждащ службата по охрана. На 30 май 1918 е произведен в чин о. з. подполковник. „За отличия и заслуги през втория и третия период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 година по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V степен на военна лента с корона[5], а съгласно съгласно заповед № 464 от 1921 година по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента[6]. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението.

Сестрата на Никола Ножаров Нука (Теофани) е женена за Евтим Спространов.[7]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 162, 158. (Цит: ДВ, № 69, 23 септември 1881; Списък на офицерите от запаса (1911), с. 36; Българската земска войска, с. 550)
  2. Спространов, Евтим. Дневник, том I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт. ISBN 954-8187-11-6. с. 226.
  3. Спространов, Евтим. Дневник, том I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт. ISBN 954-8187-11-6. с. 272.
  4. Спространов, Евтим. Дневник, том I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт. ISBN 954-8187-11-6. с. 71.
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 86 – 87
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 75 – 76
  7. Спространов, Евтим. Дневник, том I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт. ISBN 954-8187-11-6. с. 377.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България