Никола Пал Дукагини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Пал Дукагини
Nikollë Pal Dukagjini
Роден
1410
Починал
след 1479

Етнос албанци
Семейство
Баща Пал II Дукагини
Съпруга Кирана Арианити
Деца Прогон Дукагини

Никола Пал Дукагини (на албански: Nikollë Pal Dukagjini) (1410 – след 1479) е албански аристократ от XV век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от рода Дукагини и е син на Пал II Дукагини, един от участниците в Лежката лига.[1]

След смъртта на Скендербег през 1468 г. Никола Дукагини и двамата му братя Лека Дукагини и Прогон Дукагини са съюзници на Венецианската република.[2]

При отстъплението на османската войска след първата обсада на Шкодра през август 1474 г. османците подпалват района около нея, включително замъка Дан, въпреки силната съпротива на братята Никола и Лека Дукагини.[3] През юни 1478 г. османците превземат Круя, а малко след това и Лежа.[4] Теодор и Будомир Дукагини, двама братовчеди на Никола, са сред загиналите в тази битка.[5]

На 25 януари 1479 г. Република Венеция подписва Константинополския договор с Османската империя, според който град Шкодра е отстъпен на османците, при условие че гражданите му ще могат свободно да напуснат. В крайна сметка на 25 април същата година османските сили навлизат в Шкодра и местните хора масово емигрират, най-вече към Венеция.[6] Никола и брат му Лека също бягат в Италия.[7][8]

Две години по-късно, в началото на лятото на 1481 г., Никола Дукагини и Лека Дукагини се завръщат заедно със сина на Скендербег Гьон II Кастриоти и други благородници, за да ръководят въоръженото движение срещу османците.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Никола Дукагини се жени за Кирана Арианити, дъщеря на Георги Арианит, и има един оцелял син Прогон. Синът му се завръща от Италия на албанска земя, за да ръководи антиосмански бунт, избухнал в Северна Албания през 1501 г.[9] В крайна сметка той подписва споразумение с османците, приема исляма и получава титлата паша на Румелия[10], както и владението над част от фамилните имоти на Дукагини под формата на тимар.[11][12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 310
  2. Schmitt, Oliver Jens (2001), Das venezianische Albanien (1392 – 1479) (in German), München: R. Oldenbourg Verlag GmbH München, ISBN 3-486-56569-9 Noli, Fan (1962), Historia e Skënderbeut (in Albanian), Tirana, Albania: N.Sh. botimeve „Naim Frashëri“, p. 508
  3. Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 469
  4. Fine, John Van Antwerp (1994), The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08260-5, p. 600
  5. Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 470
  6. Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 471
  7. Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 471
  8. Fine, John Van Antwerp (1994), The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08260-5, р. 600
  9. Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 310
  10. Islamic Research Institute (Pakistan), Central Institute of Islamic Research (Pakistan) (1997). Islamic studies, Volume 36, Issues 1 – 4. Islamic Research Institute. p. 195.
  11. Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 310
  12. Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)