Никола Паунчев (възрожденец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Паунчев
български възрожденец
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Никола Константинов Паунчев или Паунчов е крупен български търговец и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в големия български македонски град Охрид, тогава в Османската империя, в известния български род Паунчеви. Бащата Константин Паунчев е търговец кожухар и общественик.[1] Синовете му Никола, завършил гръцка гимназия,[2] и Димитър поемат неговата търговия; по-късно се преселват в Солун, където стават едни от най-големите търговци и дейци на Солунската българска община, борци за самостоятелна българска църква и просвета на български език. Поради съвместната им дейност често ги споменават заедно, като „братя Паунчеви“ или „братя К. Паунчеви“.[3] Никола П. Алексиев ги характеризира като „хора богати и материално, и духом“.[4]

Никола Паунчев е член на Солунската българска община още в 1868 година, също и в 1876, 1877/78 година.[5] През 1873 година по поръка на Екзархията той, заедно с поп Петър Димитров и Петруш Шумков, отиват като представители на българите да приветстват новия солунски валия Митхат паша, който обещава да съдейства за развитието на българщината.[6] Братя Паунчеви водят интензивна кореспонденция с Кузман Шапкарев в Кукуш и подпомагат просветната му дейност.[7]

През май 1878 година Никола Паунчев и Насте Стоянов от името на Солунската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили, с който се иска прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[8]

Заради твърдата си антигръцка позиция семейство Паунчеви е разорено през 80-те години на XIX век. Министерство на народното просвещение на Княжество България отпуска помощ на Иван Н. Паунчев да следва медицина в Женева и Виена.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Паунчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Я. Паунчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Паунчев
 
Димитър Паунчев
 
Никола Паунчев
 
 
 
Ангел Паунчев
 
Григор Паунчев
 
Христо Паунчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
(1864 – 1955)
 
Георги Паунчев
(1858 – 1915)
 
Иван Паунчев
(1844 – ?)
 
Робева
 
Ефросина Паунчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Паунчев
(1876 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 47–48.
  2. Мечков, Илия. Д-р Г. Паунчев и неговото време // Кръгла маса „Българистика“. София, Трети международен конгрес по българистика, 23 - 26 май 2013 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Международна асоциация по българистика, 2014. ISBN 978-954-07-3851-2. с. 336.
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 236, 253, 327, 394, 479.
  4. Алексиев, Никола П. Как бе създадена Българската гимназия в Солун и дейците след 1869 година // macedonia.kroraina.com.
  5. Панчевъ, Младенъ. Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 6 (46)). София, Илинденска организация, 1933. с. 13–14.
  6. Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 93.
  7. Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 256–263.
  8. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654–659.
  9. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 46–47.
Петър Димитров председател на Солунската българска община
(1876 – 1878)
Иван Ангелов