Никола Петканов
| Никола Петканов | |
| български свещеник и революционер | |
 | |
| Роден |
1852 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Костадинов Петканов е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Петканов е роден в 1852 година в село Каваклия, Лозенград. Деец е за разпространение на българската писменост и църковнославянското богослужение. Взима участие в борбата за българска църковна независимост. Никола Петканов инициира строежа на голямата църква „Свети Константин и Елена“ в Каваклия. Осъден е от османските власти на заточение в 1877 година. Става революционер и влиза във ВМОРО. Участва заедно с цялото си семейство в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Негови синове са Димитър Петканов и Константин Петканов. Никола умира на 8 юли 1926 година в Бургас.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 27.
