Никола Пилич
| Никола Пилич | |
| Nikola Pilić | |
 Никола Пилич, 1975 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  СФР Югославия |
| Роден | |
| Височина / Тегло | 191 cm |
| Кариера | |
| Професионална | 1968 (аматьор от 1960) |
| Оттеглил се | 1978 |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 270–202 |
| Титли от ATP | 9 |
| Най-висока позиция | 6 (1963, Ланс Тингей)[1] |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 3-ти кръг 1970 |
| Ролан Гарос | Финал 1973 |
| Уимбълдън | 1/2 финал 1967 |
| ОП на САЩ | 1/4 финал 1973 |
| Двойки | |
| Победи-загуби | 142–133 |
| Титли от ATP | 6 |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 1/4 финал 1970 |
| Ролан Гарос | 4-ти кръг 1969, 1976, 1977 |
| Уимбълдън | 1/2 финал 1975 |
| ОП на САЩ | Шампион 1970 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | Югославия |
| Друго | |
| Информацията е актуална към 28 януари 2025 | |
| Никола Пилич в Общомедия | |
Никола Пилич (на хърватски: Nikola Pilić) е югославски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Пилич е роден на 27 август 1939 г. в Сплит, Кралство Югославия, в семейството на Кръсто Пилич и Даница Томич-Ферич пет дни преди избухването на Втората световна война, която започва на 1 септември 1939 г. с германската инвазия в Полша. Започва да играе тенис през лятото на 1952 г.[2]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Никола Пилич е класиран за номер 6 в света през януари 1968 г., и номер 7 в света за 1967 г. от Ланс Тингей от „Дейли Телеграф“.[1][3]
През 1964 г. той печели Московския международен шампионат срещу своя сънародник Боро Йованович в пет сета.[4] Пилич достига до полуфинал на Уимбълдън през 1967 г., като побеждава Рой Емерсън. С откриването на Оупън ерата на тениса, Пилич е един от Красивите осем, група от играчи, определена от Ламар Хънт през 1968 г. за новосформираната професионална група на Световното първенство по тенис (WCT).[5]
През 1970 г. Пилич печели титлата на двойки при мъжете на Откритото първенство на САЩ с френския си партньор Пиер Бартес, като побеждават австралийците Рой Емерсън и Род Лейвър в четири сета. Най-доброто му представяне на сингъл на турнир от Големия шлем е през 1973 г., когато достига финал на Откритото първенство на Франция, но губи от Илие Настасе в два сета.[6]
Пилич е катализатор на бойкота на Уимбълдън през 1973 г. През май 1973 г. Югославската тенис федерация твърди, че Пилич е отказал да ги представлява в двубоя за Купа Дейвис срещу Нова Зеландия по-рано същия месец. Пилич отрича обвинението, но е отстранен от федерацията, наказанието е потвърдено и от ILTF, макар и намалено от девет месеца на един месец. Това означава, че той не може да участва в първенството на Уимбълдън. В знак на протест срещу отстраняването му, 81 от колегите на Пилич професионалисти, организирани в Асоциацията на професионалистите по тенис (ATP), включително 13 от 16-те поставени на турнира, се оттеглят от участие на Уимбълдън през 1973 г.[7][8][9]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финали на сингъл на турнири от Голям шлем (1)
[редактиране | редактиране на кода]| година | турнир | съперник | резултат |
|---|---|---|---|
| 1973 | Ролан Гарос |  Илие Настасе
|
3 – 6, 3 – 6, 0 – 6 |
Титли на двойки от Голям шлем (1)
[редактиране | редактиране на кода]| година | турнир | партньор | съперник | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1970 | ОП САЩ |  Пиер Бартес
|
 Рой Емерсън Род Лейвър
|
6 – 3, 7 – 6, 4 – 6, 7 – 6 |
Финали на двойки от Голям шлем (1)
[редактиране | редактиране на кода]| година | турнир | партньор | съперник | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1962 | Уимбълдън | Боро Йованович
|
Боб Хюит Фред Стол
|
2 – 6, 7 – 5, 2 – 6, 4 – 6 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б "Top Players Go For Cup", St. Petersburg Times, 31 January 1968.
- ↑ Nikola Pilić: Krao sam novac od majke da kupim reket;Blic, 29 May 2011
- ↑ United States Lawn Tennis Association (1972). Official Encyclopedia of Tennis (First edition), p. 428.
- ↑ Yugoslavian Captures Moscow Title // Hartford Courant. Hartford, CT, The Wikipedia Library - Newspaper Archive.Com, 17 Aug 1964. с. 19. Посетен на 13 October 2023.
- ↑ Wind, Herbert Warren. Game, Set, and Match : The Tennis Boom of the 1960s and 70s. 1. New York, Dutton, 1979. ISBN 0525111409. с. 65–70.
- ↑ Collins, Bud. The Bud Collins History of Tennis. 2nd. [New York], New Chapter Press, 2010. ISBN 978-0942257700. с. 389, 478.
- ↑ World of Tennis '74. London, Queen Anne, 1974. ISBN 978-0362001686. с. 15–17, 45–47.
- ↑ The History of the Championships // AELTC. Архивиран от оригинала на 2011-06-27. Посетен на 2025-01-28.
- ↑ Dark Fortnight For Wimbledon... // SI, 2 July 1973. Посетен на 23 July 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Пилич в сайта на ATP
- Никола Пилич в сайта на ITF
- Никола Пилич в сайта на Davis cup