Никола Попфилипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Попфилипов
български просветен деец

Роден
Починал
1896 г. (64 г.)

Никола Попфилипов (Филипов, Бобошевски, Разложанина) е български общественик, църковен и просветен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Попфилипов е роден в 1832 година в Банско, тогава в Османската империя, днес България. Потомък е на Паисий Хилендарски.[1] Учи в килийното училище в Банско при баща си, в Рилския манастир при Неофит Рилски, в гръцко училище в Мелник и в Копривщица при Найден Геров. Работи като учител в много селища из българските земи.

Въвежда взаимоучителната метода в училището във всички училища, в които преподава, открива курсове за ограмотяване на възрастни, съставя учебници на новобългарски език и се бори срещу суеверията и религиозните заблуди. Попфилипов изнася светско познавателни беседи в Банско, Разложкия и Неврокопския край.[3] Попфилипов поддържа връзки с Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Стефан Веркович. Съставя учебници, превежда книги от църковнославянски и гръцки на новобългарски и ги разпространява. Пише във вестник „Македония“.[4]

В писмо от Калофер до Найден Геров от 6 декември 1848 г. той изразява несъгласие от въвеждането на някои писмени знаци в правописа (ъ; ь), като отбелязва, че за това „неще се сагласи никогаш западната наша България, които са употребителни само по някои наши краища." Това писмо се цитира в македонистката наука като най-ранният регистриран случай на македонски лингвистичен сепаратизъм.[5]

След Руско-турската война Попфилипов приема монашески сан и се мести в София, където се установява. Умира в София в 1896 година. Автор е на множество трудове на църковно-нравствена тема.[6][7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В своята "Тетрадка за битово епохално – въздлагане народно Учебно просветно – възраждане черковно Движение в Св. Врачко – последствие национално Въстание Кресненско – скъпоценно геройство", кресненският будител Стефан Карчев изрично пише, че неговият учител от Банско, Никола Попфилипов е "прадедов потомък" на Паисий Хилендарски.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 143.
  3. Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр. 194.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 144.
  5. Keith Brown, Sarah Ogilvie, Concise Encyclopedia of Languages of the World, Elsevier, 2010, ISBN 0080877753, 665.
  6. Илюстрация Илинден, 1934, бр.7, стр.14-16
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.672.
     Портал „Македония“         Портал „Македония