Никола Радоня
| Никола Радоня | |
| сръбски благородник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 декември 1399 г.
|
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Род | Бранкови |
| Баща | Бранко Младенов |
| Братя/сестри | Вук Бранкович |
Никола Радоня (на сръбски: Никола Радоња) (? - 3 декември 1399 г.) от рода Бранковичи е сръбски властел от XIV век. В историческите извори е срещан също и с имената Радохна, Роман и Герасим.[1]
Никола е най-големият син на севастократор Бранко Младенович. Получава титлата „кесар“[2] и владее земи около Сяр.
След като съпругата му Елена умира заедно с двете им дъщери много млади (вероятно при чумна епидемия[3]), Никола се оттегля от светския живот и се замонашва под името Герасим. Това се случва след есента на 1364 г. още докато баща му е жив.[4] Благодарение на неговото влияние по-малкият му брат Вук Бранкович става първият сръбски феодал придобил ктиторски привилегии в Хилендарския манастир след падането на Сърбия под османска власт.[5] След смъртта на брат му Никола пренася тленните му останки и ги погребва в манастира Свети Павел в Света гора.[6] Самият той след като почива на 3 декември 1399 г. също е погребан на това място.[7]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Никола Радоня има брак с Елена, сестрата на Иван Углеша Мърнявчевич и на Вълкашин;[8] от която има две дъщери, починали млади.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Vizantološki institut (Srpska akademija nauka i umetnosti) (1975). Zbornik radova. Naučno delo. p. 165
- ↑ Melanges Georges Ostrogorsky. Naučno delo. 1991. p. 127. „... кесара BojnxHy, Радохну и Вука БранковиЬа“
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр.275
- ↑ Cvetan Grozdanov; Ǵorǵi Krsteski; Petar Alčev (1980). Ohridskoto dzidno slikarstvo od XIV vek. Zavod za zaštita na spomenicite na kulturata. p. 17. „Уште додека бил жив севастократорот Бранко, неговиот најстар син Радохна (Радоња) се замонаши“
- ↑ Pavle Stojčević (1989). Sveti Knez Lazar: Spomenica o šestoj stogodišnjici Kosovskog boja : 1389-1989. Izd. Svetog arhijerejskog sinoda Srpske pravoslavne crkve. p. 55
- ↑ Miodrag Al Purković (1978). Knez i despot Stefan Lazarević. Sveti Arhijerejski Sinod Srpske Pravoslavne Crkve. p. 45
- ↑ Dimitrije M. Kalezić (2002). A - Z. Savremena administracija. p. 275. „...је око 1380. успео да од манасти- ра Ксиропотама купи запустели манастир Св. Павла и да га из темеља обнови.“
- ↑ Blagojević, Miloš (1989). Србија у доба Немањића [Serbia in the era of the Nemanjić] (in Serbian). TRZ VAJAT. p. 218.
