Никола Сарафов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Сарафов.

Никола Сарафов
български офицер
Звание Подполковник
Години на служба 1919 – 1946
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия
Военно формирование 50 пехотен полк
20 пехотен полк
18 пехотен полк
9 пехотна дивизия
Командвания 48 пехотен полк
Битки/войни Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане

Никола Стефанов Сарафов е български офицер, подполковник, военен деец от Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 септември 1898 година в Търново. През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище в София и служи в 50, 20 и 18 пехотни полкове. По-късно служи в 3-ти пограничен участък, а от 1928 година с Министерска Заповед №149а е назначен за командир на нестроева рота от 4-ти пограничен сектор. На 15 юни 1928 е произведен в чин капитан. През 1931 г. с МЗ №39 служи в Търновската окръжна пеша жандармерия, и същата година с МЗ №203 е назначен за помощник-началник на Буграското военно окръжие. Две години по-късно с МЗ №198 е назначен за командир на рота от Пехотната школа и през 1935 г. с МЗ №116 е началник на подучастък от 4-ти пограничен участък, след което от 1936 г. с МЗ №115 отново е командир, но този път на картечна рота от Пехотната школа. През 1937 г. отново е назначен на служба в Пехотната школа (МЗ №124). В началото 1938 г. с МЗ №14 майор Сарафов и изпратен в София като командир на рота от Военното училище.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Сарафов командир на военна полицейска дружина (1942), след което от 1943 г. поема командването на 48 пехотен полк, част от Пета армия, разположен в Струмица, където освен тази длъжност Сарафов изпълнява и длъжността на началник на Струмишкия гарнизон. На 9 септември 1944 година от Попчево командирът на Струмишкия партизански отряд Боро Поцков телеграфира на подполковник Сарафов да предаде властта на партизаните[1]. След среща на българските офицери с партизаните двете страни се уговарят партизаните да влезнат на 11 септември в град Струмица. На 17 септември полкът напуска града и заминава към старите предели на България. От 1945 Сарафов служи в 9 пехотна дивизия и като началник на отделение в Главното интенданство. Уволнен е през 1946 година[2].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Подполковник Никола Сарафов е женен с две деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи – Трнката. Струмица и струмичко низ историјата. Струмица, 1969, стр. 524
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 127

Източници[редактиране | редактиране на кода]