Никола Стойчев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Стойчев.
Никола Стойчев
български дипломат
Роден
Починал
1898 г. (52 г.)
Битоля, Османска империя
Народен представител в:
УС   I ОНС   II ОНС   

Никола Стойчев е български дипломат и политик. Той е министър на външните работи и изповеданията през 1880-1881 и пръв български търговски агент в Битоля през 1897-1898 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Стойчев е роден на 24 август (12 август стар стил) 1845 година в Шумен. Завършва колеж в Малта, след което от 1864 до 1866 година работи за британската компания, строяща железопътната линия Русе-Варна. След завършването на линията продължава да работи по нейната експлоатация[1].

След Освобождението Никола Стойчев е за кратко председател на съда в Русе, избиран е за народен представител в Учредителното събрание (1879), в I обикновено народно събрание (1879) и II обикновено народно събрание (1880 - 1881). През 1880 г. е назначен за управител на телеграфите, а няколко месеца по-късно - за началник на пощенско-телеграфното управление. През декември същата година става външен министър в правителството на Петко Каравелов, като остава на този пост и след преврата от 1881 г.[1]

През 1881 година Стойчев е назначен за член на Върховния касационен съд. През 1883 г. изпълнява няколко дипломатически мисии – участва в преговорите във Виена за строителството на железопътната линия Виена-Цариград, както и в Лондон за откупуването на линията Русе-Варна. Подписва от българска страна конвенцията с Австро-Унгария за построяване на железницата от Цариброд до Вакарел (връзката между Виена и Цариград)[2].

През 1897 година е назначен за търговски агент в Битоля. С тактичността си и доброто си познаване на турския език успява да се сближи с валията Абдулкерим паша Бурсалъ[3]. Умира на следната година в Битоля[4]. Погребан е непосредствено зад олтара на църквата „Света Неделя“ в града.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. Стр. 400-402
  3. ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 78
  4. ↑ 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля. С., 2007, 11-12
пръв → търговски агент в Битоля
(30 март 1897 – 24 септември 1898) 		→ Дико Йовев
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Шумен“         Портал „Шумен“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Стойчев_(политик)&oldid=11640828“.