Никола Стойчев (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Стойчев.
| Никола Стойчев | |
| български дипломат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1898 г.
|
| Народен представител в: УС I ОНС II ОНС II ВНС | |
Никола Стойчев е български дипломат и политик. Той е министър на външните работи и изповеданията през 1880-1881 и пръв български търговски агент в Битоля през 1897-1898 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Стойчев е роден на 24 август (12 август стар стил) 1845 година в Шумен. Завършва английски колеж в Малта, след което от 1864 до 1866 година работи за британската компания, строяща железопътната линия Русе-Варна. След завършването на линията продължава да работи по нейната експлоатация като чиновник и инспектор в компанията.[1][2]
След Освобождението Никола Стойчев е за кратко председател на съда в Русе. Избиран е за народен представител в Учредителното събрание (1879), в I обикновено народно събрание (1879) и II обикновено народно събрание (1880 - 1881). През 1880 г. е назначен за управител на телеграфите, а няколко месеца по-късно - за началник на пощенско-телеграфното управление. През декември същата година става външен министър в правителството на Петко Каравелов, като остава на този пост и след преврата от 1881 г.[1]
Избран за депутат и във II ВНС от Шуменски окръг.[3]
През 1881 година Стойчев е назначен за член на Върховния касационен съд. През 1883 г. изпълнява няколко дипломатически мисии – участва в преговорите във Виена за строителството на железопътната линия Виена-Цариград, както и в Лондон за откупуването на линията Русе-Варна. Подписва от българска страна конвенцията с Австро-Унгария за построяване на железницата от Цариброд до Вакарел (връзката между Виена и Цариград)[4].
От септември 1884 година е консул в Битоля. Полага големи усилия за запазване на националното съзнание на българското население във Вардарска Македония.[2]
През 1897 година е назначен за търговски агент в Битоля. С тактичността си и доброто си познаване на турския език успява да се сближи с валията Абдулкерим паша Бурсалъ[5]. Умира на следната година в Битоля[6]. Погребан е непосредствено зад олтара на църквата „Света Неделя“ в града.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ а б Игнатовски, Димитър. Депутати от Шумен и Шуменския край. Шумен, 2005. ISBN 954-310-016-0. с. 30.
- ↑ Стоянов, Захари. Превратът. София, Български писател, 1994. ISBN 9544430822.
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. Стр. 400-402
- ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 78
- ↑ 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля. С., 2007, 11-12
| |||||||||||||||
| пръв | → | търговски агент в Битоля (30 март 1897 – 24 септември 1898) |
→ | Дико Йовев |
