Никола Топалджиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Топалджиков
български военен деец
Роден: 13 март 1875 г.
Починал: 8 май 1925 г. (50 г.)

Никола Тодоров Топалджиков е български офицер (генерал-майор), командир на 7-ма дивизия през 1920 г. и началник на Щаба на армията в периода 3 декември 1920 - 20 април 1923 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Топалджиков е роден на 13 март 1875 г. в Русе. През 1899 г. завършва Военното училище в София, произведен в чин подпоручик и зачислен към 1-ви конен полк. В полка служи до 1902 г. От 1903 до 1905 г. следва в Императорската николаевска военна академия в Санкт-Петербург, Русия.

Преди и по време на Балканските войни е военно аташе в Цариград.

Топалджиков е назначен за началник на щаба на армията на 3 декември 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира Военния съюз, уволнявайки много негови членове, сред които дотогавашния началник Петър Мидилев.[1]

На 20 април 1923 г. е произведен в чин генерал-майор и преминава към запаса.

Генерал-майор Никола Топалджиков е убит през 1925 г. в Кюстендил.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 97.
Петър Мидилев началник на Щаба на армията (3 декември 1920 – 20 април 1923) Стефан Нойков