Никола Филчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Филчев
Главен прокурор на Република България
Мандат 1999 – 2006
Назначен от Петър Стоянов
Предшественик Иван Татарчев
Наследник Борис Велчев
Обща информация
Роден
25 юли 1948 г. (1948-07-25) (73 г.)
Националност българин
Университет Софийски университет
Професия юристпрокурор
Портал Портална икона Правосъдие

Никола Филчев Борисов (р. 1948) е български юрист, професор, Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) – наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (19971999), а след изтичането на мандата му като главен прокурор през 2006 г. Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.[1][2][3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на УНСС.[4]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност. От 1977 г. е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.

Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му[7].

След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[8].

Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. „personi.dir.bg“, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824012418/http://personi.dir.bg/person.php?id=160, посетен 24 август 2011 
  2. „www.justice.government.bg“, архив на оригинала от 25 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141025175451/http://www.justice.government.bg/10/, посетен 25 октомври 2014 
  3. www.mediapool.bg
  4. www.unwe.bg
  5. www.unwe.bg
  6. reporter.com.ua
  7. Решение на Европейския съд по правата на човека. Колеви срещу България, параграфи 51 – 61. // 2009. Посетен на 9 декември 2020.
  8. Финашкова, Наталия. Лицето на скандала. // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015. Архив на оригинала от 2015-04-10 в Wayback Machine.