Никола Филчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Филчев
Никола Филчев
Мандат
1999 – 2006
Назначен от Петър Стоянов
Предшественик Иван Татарчев
Наследник Борис Велчев
Роден
25 юли 1948 г. (1948-07-25) (69 г.)
Националност българин
Университет Софийски университет
Занятие юристпрокурор
Портал  Портална икона   Правосъдие

Проф. Никола Филчев Борисов е български юрист; съдия във Върховния съд на Република България,[1] бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999),[2] Главен прокурор на България в периода 1999 – 2006 г., а от 2006 до 2008 посланик в Казахстан.[3] До 2016 г. е бил и ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС.[4]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев вече постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките.

Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 г. насам. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[7].

Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за