Никола Филчев
| Никола Филчев | |
|---|---|
 |
|
| Главен прокурор на Република България | |
| Мандат | 1999 – 2006 |
| Назначен от | Петър Стоянов |
| Предшественик | Иван Татарчев |
| Наследник | Борис Велчев |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Националност | българин |
| Университет | Софийски университет |
| Професия | юрист • прокурор |
Портал  Правосъдие |
|
Проф. Никола Филчев Борисов (р. 1948) е Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) – наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (1997 – 1999), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.[1][2][3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС.[4]
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.
Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.
Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[7].
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ personi.dir.bg
- ↑ www.justice.government.bg
- ↑ www.mediapool.bg
- ↑ www.unwe.bg
- ↑ www.unwe.bg
- ↑ reporter.com.ua
- ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала. // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.
