Никола Филчев
| Никола Филчев Никола Филчев Борисов |
|
|---|---|
| български юрист | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Право | |
| Област | Наказателно право |
| Образование | Софийски университет "Св. Климент Охридски" |
| Учил при |
проф. Иван Ненов проф. Костадин Лютов |
| Работил в | Юридически Факултет при УНСС |
| Публикации | "Теоретични основи на наказателното законотворчество" [1] |
| Известен с | Бивш главен прокурор на Република България |
| Повлиян | Владимир Николаевич Кудрявцев |
Проф. Никола Филчев Борисов е български юрист; съдия във Върховния съд на Република България[2], бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999)[3], Главен прокурор на България в периода 1999 - 2006 г., а от 2006 до 2008 посланик в Казахстан[4]. До 2016 г. е бил и ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС[5]
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.
Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев вече постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките. Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 г. насам. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[6]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[7]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[8].
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.
Семейно положение[редактиране | редактиране на кода]
Разведен е, има син.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ http://ciela.bg/books/book/teoretichni-osnovi-na-nakazatelnoto-zakonotvorchestvo/622
- ↑ http://personi.dir.bg/person.php?id=160
- ↑ http://www.justice.government.bg/10/
- ↑ http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html
- ↑ http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278
- ↑ http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412
- ↑ http://reporter.com.ua/articles/ogj513/
- ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала. // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.
|
|
|||||
