Никола Фламел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Фламел
Nicolas Flamel
френски алхимик
Никола Фламел, гравюра от XIX век
Никола Фламел, гравюра от XIX век

Роден
около 1330 г.
Починал
Париж, Франция
Никола Фламел в Общомедия

Никола̀ Фламѐл (на френски: Nicloas Flamel [nikɔla flamɛl]) е средновековен френски преписвач и продавач на ръкописи. Фламел добива популярност като алхимик след смъртта си, заради предполагаемата си работа върху философския камък.

Около един век след смъртта му под негово име биват издавани по-ранни текстове. Едва в началото на 17 век се появява томът съдържащ Les figures hiérogliphiques de Nicolas Flamel („Йероглифическите фигури на Никола Фламел“), но прочитът показва, че текстът е съчиняван във времето след неговата смърт. Легендата за Фламел и неговият успех като алхимик[1] дължи много парижките книжари, които издават и продават подобни съчинения.

Легендата за Фламел[редактиране | редактиране на кода]

Никола Фламел е добил слава като един от най-изтъкнатите алхимици на своето време. Алхимията е странна смесица от химия, ботаника, медицина, астрономия и астрология. Тя има дълга и интересна история, била е изучавана в Древна Гърция и Китай и се твърди, че е основата за съвременната химия. Знаем немалко неща за него, защото не само че собствените му записки още съществуват, но и доста други хора са писали за него, докато е бил още жив.

Той се родил през 1330 година и си изкарвал прехраната като книгопродавец и писар – пишел писма и правел копия на книги за клиенти. Един ден купил една много специална книга. Никола Фламел ни е оставил много подробно нейно описание: обкована с мед книга, написана върху материал, наподобяващ пресована дървесна кора.

Заедно със своята съпруга – Пернел той прекарал повече от двайсет години в път из цяла Европа, мъчейки се да преведе странния език, на който била написана книгата.

Никой не знае какво се е случило с Никола Фламел по време на това пътешествие. Това, което се знае, е, че когато се върнал в Париж в края на четиринадесети век, той бил невероятно богат. Бързо плъзнал слух, че в тази книга Фламел е открил двете велики тайни на алхимията: как да създаде философски камък, който превръща обикновените метали в злато, и как да се сдобие с безсмъртие. Нито Никола, нито Пернел никога не потвърдили слуховете, нито разкрили как са забогатели толкова.

Макар че Никола и Пернел продължили да си живеят тихо и скромно, те дали голяма част от парите си за благотворителност и построили болници, църкви и сиропиталища.

Архивите сочат, че Пернел умряла първа през 1397; не след дълго, през 1418 година, е регистрирана и смъртта на Никола Фламел. Къщата му била продадена и новите собственици опустошили целия дом, търсейки останки от голямото богатство на семейство Фламел. Не открили нищо.

По-късно, в една непрогледна нощ, някой нахлул в гробницата на Никола и Пернел Фламел и тогава се разбрало, че тя е празна. Дали двамата са били заровени в тайни гробове, или изобщо не са умирали? В Париж се разпространил слухът за празната гробница и почти мигновено се родила легендата за безсмъртния Фламел.

През следващите години се говорело, че семейство Фламел били забелязвани на различни места из Европа.

Образът на Фламел в литературата[редактиране | редактиране на кода]

Oбразът на алхимиста Фламел привлича вниманието и стимулира въображението на редица творци през последните два века. Жерар дьо Нервал пише своята пиеса „Никола Фламел“ през 1828 г. Виктор Юго го споменава в Парижката Света Богородица, когато Фроло отива да поклонение на гроба с йероглифната плоча. Появява се също в пиесата „Кулата сен Жак“ (1856) от Александър Дюма. Организаторът на сюреализма, Андре Бретон, коментира Фламел на няколко страници[2]. В 1936 г. Лео Ларгиер издава романизираната биография „Никола Фламел, правещият злато“[3]. Фламел се появява в една от книгите на Джоан Роулинг, споменван е от Дан Браун в Шифъра на Леонардо и участва в романите на Майкъл Скот (създал цяла поредица, посветена на Фламел – „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“).

Критически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Името на Фламел започва да добива известност около един век след неговата смърт. Първоначално става известно, че той е бил доста по-заможен, отколкото се предполагало. Появява се интересът към надгробната му плоча и тази фиксирана на неговата къща. По-късно започва издаването на текстове от негово име, като най-голяма популярност добива „Книгата с йероглифите на Фламел“, за която липсват следи преди отпечатването ѝ в началото на 17 век. Още в средата на 18 век абат Вилен разглежда критично наличните сведения и обръща внимание на документи издаващи, че Фламел активно се занимавал с покупко-продажба на недвижима собственост. Отбелязва също, че обясняването на богатство чрез алхимия или друг тайнствен способ не е необичайно за предходните векове[4].

Изглежда безспорно, че като източник за Книгата с йероглифите е използвана издадената в Базел през 1572 г. Artis auriferae (За Изкуството на правене на злато). [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преразказите са доста еднообразни и лесно проследими към първоизтичника. За едно кратко изложение вж. Корсети Ж.-П., История на езотеризма, София: Мириам, 1997, с.188 – 90
  2. Бретон А., Два манифеста на сюреализма София:ЛИК 2009 ISBN 9546073016 (втори манифест)
  3. Larguier L., Nicolas flamel, le faiseur d'or, Paris, 1936
  4. Étienne François Villain, Histoire critique de Nicolas Flamel et de Pernelle sa femme: recueillie d'actes anciens qui justifient l'origine & la médiocrité de leur fortune contre les imputations des alchimistes: on y a joint le testament de Pernelle & plusieurs autres pieces intéressantes, 1761, (google books)
  5. Gagnon C., Découverte de l'identité de l'auteur réel du Livre des figures hiéroglyphiques , Anagrom, Paris, Éditions Maisonneuve et Larose, n° 7 – 8, 1976, p. 106 – 7