Никола Фурнаджиев (капитан II ранг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Фурнаджиев.

Никола Фурнаджиев
български флотски офицер
Роден
Починал
1946 г. (72 г.)

Образование Висше военноморско училище, Варна

Никола Захариев Фурнаджиев е български офицер от флота, капитан II ранг, комендант на пристанище Дедеагач през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Беломорската част през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Фурнаджиев е роден на 1 май 1873 г. в Самоков, Османска империя. Като стипендиант на Министерството на войната от 1894 г. учи мореплаване в Императорската кралска академия по търговия и мореплаване в Триест, Австро-Унгария, като завършва през 1898 година.[1] На 27 ноември 1898 г. постъпва на военна служба а през 1900 г. завършва завършва Машинно училище при флота, през 1900 г. е произведен в чин мичман II ранг и зачислен във флота.

На 2 август 1903 Никола Фурнаджиев е произведен в чин мичман I ранг, а през 1904 г. е командирован за обучение в Минния офицерски клас в Кронщат, Русия, като завършва през 1905 година. Веднага след това завършва и Водолазния офицерски клас.[1] Съгласно предписание на главния Морски щаб от 6 октомври 1905 г. № 21115 мичман Никола Фурнаджиев е зачислен в състава на водолазната школа, считано от 11 октомври. През лятото на 1906 г. при плаване с учебния кораб „Опричник“ е назначен за вахтен началник. През 1908 е произведен в чин лейтенант. От 1909 г. лейтенант Фурнаджиев служи като водолазен офицер, а през 1911 г. е назначен за командир на миноносец.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е комендант на пристанище Дедеагач (от 18 ноември).[2] През 1915 е произведен в чин капитан-лейтенант.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) капитан-лейтенант Фурнаджиев е началник на Беломорската част, като на 20 юли 1917 е произведен в чин капитан II ранг. На 24 октомври 1919 г. е уволнен от служба. За „отличия и заслуги през третия период на войната“ съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен 2 клас.[3]

Капитан II ранг Никола Фурнаджиев умира през 1946 г. в Самоков.

На 7 август 2013 г. по случай 134-ата годишнина от създаването на Българските ВМС водолазен кратер № 223 е преименуван в „Капитан ІІ ранг Никола Фурнаджиев“.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Императорската кралска академия по търговия и мореплаване в Триест, Австро-Унгария (1894 – 1898)
  • Машинно училище при флота (1898 – 1900)
  • Минен офицерски клас в Кронщат, Русия (1904 – 1905)
  • Водолазен офицерски клас в Кронщат, Русия (1905 – 1905)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 225. (ВИ, № 78, 10 ноември 1894; № 87, 25 ноември 1897; № 99, 12 септември 1898; № 119, 31 октомври 1898; №117, 28 октомври 1904; № 116, 1 нооември 1905; № 123, 7 декември 1906; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 239)
  2. Владимир Павлов – „Развитие на Българския военноморски флот 1897 – 1913“, София 1970, Държавно военно издателство, с. 180
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 77 – 78
  4. Присвоиха почетни имена на кораби от пункт за базиране Варна

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България