Направо към съдържанието

Никола Хаджиниколов (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Хаджиниколов
български общественик и революционер
Роден
1860 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.
Семейство
Братя/сестриИван Хаджиниколов

Никола Атанасов Хаджиниколов (изписване до 1945 година: Никола хаджи Николовъ) е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Роден е около 1860 година[2] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. Брат е на книжаря и водач на ВМОРО Иван Хаджиниколов. Живее в Солун. Присъединява се към ВМОРО. В 1903 година след заточението на брат му в Подрум кале поема управлението на книжарницата му. След Солунските атентати от април 1903 година е арестуван и е осъден на 2 години тъмничен затвор, от които лежи една в Еди куле в Солун и след това е амнистиран.[1]

При избухването на Междусъюзническата война в 1913 година е арестуван от гръцките власти в Солун и заточен на Трикери, където остава 6 месеца.[3]

На 14 април 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас
Хаджиниколов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Хаджиниколов
(1860 – след 1943)
 
Катерина Тишинова
(1872 – след 1943)
 
Василка Деребанова
 
Иван Хаджиниколов
(1861 – 1934)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Хаджиниколов
(1891 – 1953)
 
Кирил Хаджиниколов
(1895 – след 1943)
 
Георги Хаджиниколов
(1906 – след 1943)
 
Невена Дякова
 
Цветан Дяков
(1893 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дяков
(1932 – 1918)
 
  1. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 307.
  2. Към 14 април 1943 година е на 82 години.
  3. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 308.