Никола Хаинченина
| Никола Хаинченина | |
| български хайдутин | |
| Роден | Никола Генчев Виранов
село Хайнето (дн. град Николаево), Османска империя |
|---|---|
| Починал |
село Хайнето (дн. град Николаево), Княжество България |
| Националност |  България |
| Псевдоним | Хаинченина |
Никола Генчев Виранов (29 юни 1832 – неизв.) е български хайдутин с хайдушки прякор наречен на родното му село.[1]
Никола Виранов е роден в село Хайнето, Излиза с чета през 1841 г. в Котленския Балкан. През 1875 г. участва в организирането на Старозагорското въстание, а след разгрома му минава във Влашко.[1] На 28 март 1876 г. Никола Хаинченина заедно с ръководителите на Първи Търновски революционен окръг тайно се прехвълят в България. Измежду тях са Христо Патрев, поп Харитон и Тодор Кирков.[2]
Предводител е на чета, с която взима участие в Сръбско-турската война. След залавянето му е затворен в Търновския затвор, а сетне е прехвърлен в тъмниците в Сливен и Одрин.[1]
След Освобождението войводата се завръща в родното си село, където живее до смъртта си.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006.
- ↑ Денят 28 март в българската история // focus-news.net, 28 март 2022. Посетен на 17 август 2022.
