Никола Хекимов
| Никола Хекимов | |
| български търговец и революционер | |
| Роден |
1854 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Георгиев Хекимов e български търговец, революционер и обществен деец от края на XIX – началото на XX век.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хекимов е роден в 1854 година в Даръдере, тогава в Османската империя, днес Златоград, България, в големия даръдеренски род Хекимови.[2] Баща му Георги (1820 - 1871) и чичо му Никола (около 1812 - 1891) са прочути лекари.[3] В 1874 година заминава за Ксанти, където започва работа при известния абаджия Тодор Залаха, който също е от Даръдере. След това Хекимов работи в Правище и Драмско. След Руско-турската война е самостоятелен майстор в Гюмюрджина и Ксанти, като работата му доста се разраства. В 1881 година става съдружник на големия търговец Тодор Хаджихристов - Абаджията от Копривщица, но съдружието им продължава една година. За кратко време Хекимов прави големи печалби и основава обща фирма „Братя Хекимови“ заедно с братята си Лазар, Кирко и Димо. Никола Хекимов има голям дял в закупуването на мястото за църквата „Свети Иван Рилски“ в Ксанти.[2][4] Хекимов е член на абаджийския еснаф и българската община в Ксанти и изпъква ярко с търговската си и обществена дейност.[2]
Занимава се с революционна дейност и е член на ВМОРО.[1] В 1899 година Васил Докторов и Янаки Паскалев основават в Ксанти революционен комитет на ВМОРО, чийто център е Габровският хан на Докторов. В комитета влизат братя Никола и Димо Хекимови и други.[5] През май 1902 година в града избухва афера, вследствие на която за четири месеца са арестувани мнозина българи, сред които дейците на ВМОРО Георги Л. Пачилов, Братя Илия и К. Малашеви, Лазар Пиров, Георги П. Малашев, Кирко Ерменлиев, Апостол Джерхаров.[6] Христо Караманджуков пише са него:
| „ | Неговата душа тръпнеше от едно-единствено желание - да види родината си свободна и обединена с майката Отечество. Дочака и той, както и всички българи този важен момент от 1913 до 1920 г., но и преживя отново покрусата на тежката съдба, която отново откъсна Западна Тракия от земите на България. [...] Той е виден деец и член на първата българска община в Ксанти, която, макар и непризната от властите, извърши всичко за построяване на църквата и за назначение на свещеник и архиерейски наместник. Почти цялата архива във връзка с тия действия е запазена у него...[1] | “ |
Участва в политическия живот на българите в Македония и Тракия. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Даръдере.[7]
Умира на 12 март 1936 година в Пловдив.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Бележки за културата и църквата в Даръдере // Златоград, 24 ноември 2012. Посетен на 21 септември 2018.
- ↑ а б в г Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Държавна печатница, 1973, стр. 386.
- ↑ Общи щрихи за Хекимовци според родовата „книга“ // Златоград, 19 януари 2016. Посетен на 21 септември 2018.
- ↑ Тракийски сборник, книга 3, Тракийски научен институт, 1932, стр. 48.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 174.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 177.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
