Никола Хърлев
| Никола Хърлев | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Никола Георгиев Хърлев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Хърлев е роден през 1873 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Негов брат е революционерът от ВМОРО Андрей Хърлев. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] През 1896 година е главен учител на третокласното училище в Кавадарци и същевременно е председател на Тиквешкия революционен комитет на ВМОРО, докато членове са Георги Попхристов, Иван Минчев, Янаки Илиев и Атанас Божков.[2] През учебната 1900/1901 година е учител в Мехомия.[3] После се премества в Гевгели, където върши същата дейност. Като член на Гевгелийския революционен комитет представлява Гевгелийския революционен район на Солунския конгрес на ВМОРО от 1903 година, когато е взето решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. След това последователно е учител в Лерин, Драма, Кукуш и други.[4] През 1909 година е кукушки околийски училищен инспектор.
Никола Хърлев се жени за кукушанка,[5]Мария; имат синове Костадин и Кирил (към 1907).[6]
Умира на 21 март 1931 година в София.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 13.
- ↑ Даскалов, Славчо. Бележки из близкото минало на град Разлог. София, Сема РШ, 2005. ISBN 954-8021-65-Х. с. 194.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 161.
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 490, л. 57. При преброяването в 1907 г. са съответно на 37, 35, 15 и 10 години
- ↑ Литовски, Александър. Јубилеен календар за Егејскиот дел на Македонија во 2011, Организација на македонците-потомци од Егејскиот дял на Македонија - Битола, стр. 53.
