Никола Червениванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Червениванов
български общественик

Роден
Починал
13 януари 1939 г. (75 г.)
Никола Червениванов в Общомедия

Никола Червениванов (Цървениванов) (изписване до 1945 година Никола Червенъ-Ивановъ) е български общественик, политик, стопански деец, член на Върховния македонски комитет, кмет на Русе.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Червениванов е роден в 1863 година в будния български град Кукуш, днес в Гърция. В 1892 година завършва химия в университета в Лайпциг, Германия и след това препода в Първа мъжка гимназия и в Софийския университет „Свети Климент Охридски" (1892 – 1894). На Третия конгрес на Македонската организация в България в 1896 година е избран за член на Върховния комитет.[1][2]

Роднина е на Асен Христов Червениванов, собственик на най-голямата фабрика за оцет в България в Павлово.[3][4] Член е на Националлибералната партия. Заедно с Георги Николов е собственик на вестник „Дневник“, като по-късно той минава в ръцете на Атанас Дамянов.[5] Участва в Деветоюнския преврат в 1923 година в Русе.[6]

Червенъ-Ивановъ, д-ръ Н. Химическа анализа на топлия минерален изворъ при село Панчарево. София, Гражданска санитарна дирекция. Държавна печатница, 1897.
Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски, Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев

На 12 март 1929 година Никола Червениванов става кмет на Русе. Като кмет той продължава политиката на предшественика си Панайот Константинов, но е с по-мек характер, по-толерантен към опонентите си и е по-чувствителен към социалните проблеми. Затова допринася и фактът, че единият от помощник-кметовете е представител на левицата – Сава Кадемов, член на Социалдемократическата партия.[7][8]

Д-р Никола Червениванов управлява в разгара на Световната икономическа криза, когато на преден план излизат социалните проблеми – бедността и безработицата. Бюджетът е рестриктивен, насочен към икономии. В тази връзка са и усилията на кмета да се стопанисват по-ефективно общинските имоти. С бюджетни средства и кредити д-р Червениванов полага усилия да задоволи поне отчасти неотложните нужди на бедните и част от безработните, а за други общината осигурява сезонна работа през летните месеци. Поради кризата се спира изграждането на нови обекти. С кредит от Захарната фабрика се довършва павирането на източната изходна артерия – улица „Доростол“, по която се осъществява връзката с централната част на града. Довършва се трайната настилка и по други улици, водещи към центъра.[7][8]

Дейността на Червениванов като кмет се затормозява и от постоянните политически боричкания в общинския съвет. Най-активни в тях са представителите на Демократическия сговор, които не могат да се примирят с ролята си на опозиция. На 12 декември 1930 г. Червениванов е бламиран и заменен от своя съпартиец Васил Кръстев.[8]

Никола Червениванов умира през 1939 г. в Германия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 187.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 104.
  3. Тодоров, Иван. Бележки с перодръжка и мастило. // Съюз на българските журналисти. Посетен на 23 декември 2013 г.
  4. Парцел 5. // София помни. Посетен на 2016-01-08.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 199. ISBN 954321056X
  6. Иванова, Капка. Превратът на 9 юни 1923 година в Русе - всички срещу БЗНС. // Утро (8337). Русе, 8 юни 2018.
  7. а б Русенска община - 150 години от създаването. // Русенска община. Посетен на 2018-11-03.
  8. а б в Радков, Иван, Л. Златев. Русенските кметове (1878 – 2005 г.). Русе, 2005. с. 94 – 95.
Панайот Константинов Кмет на Русе
(12 март 1929 – 12 декември 1930)
Васил Кръстев
     Портал „Македония“         Портал „Македония