Никола Чудов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Чудов
български революционер
Роден
1865 г.
Починал
1907 г. (42 г.)

Никола Исаев Чудов е български просветен деец, писател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Чудов е роден в 1865 година в Охрид, тогава в Османската империя. Завършва три класа в Охрид, но поради липса на средства прекъсва образованието си. Работи като писар в Охридската митрополия и учителства в Охридско, Стружко и Дебърско. Дейно участва в просветното дружество „Свети Климент“ в Охрид в 1885 година. Дружеството подкрепя Охридската българска община в споровете ѝ с Екзархията, а впоследствие прераства в неделно училище. В 1886 година на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Пасхов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. След 1889 година Чудов е учител в Галичник.[2]

Чудов активно участва в Охридската организация на ВМОРО.[1]

Никола Чудов е автор на песни. Негова известна песен е тази за Охридския чинар, който е засаден на 16 април 1893 година по повод 1000 години от смъртта на свети Методий. Автор е и на поема за българския екзархийски владика Синесий Охридски.[1] Чудов умира в 1907 година в Охрид.[3] Синът му Исай Чудов също е революционер и литературен творец.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 46.
  2. Кецкаров, Антон. Предтечи на Революционната организация в Охридско, Илюстрация „Илинден“, г. VIII, януари 1936, книга 1 (71), с. 12-13.
  3. Народна волjа Чудов, Никола.
     Портал „Македония“         Портал „Македония