Никола Шишманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Шишманов
български революционер

Роден
1880 г.
Починал
14 май 1904 г. (24 г.)
Карлуково, Османска империя
Никола Шишманов в Общомедия

Никола (Колю) Пеев Шишманов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Ахъчелебийско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сборната въстаническа чета преди заминаване в 1903 година. Отпред от ляво надясно: Никола Данаилов, Пею Шишманов, Христо Караманджуков. В центъра със знамето Никола Шишманов

Шишманов е роден през 1880 година в ахъчелебийското село Карлуково, където завършва основното си образование, но по-късно отива да учи в Чепеларе, където участва в четата на Вълчо Сарафов и активно участва в дейността на Върхоният македоно-одрински комитет. Произхожда от видния род Шишмановци.[1] Той е знаменосец на околийската чета на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Племенник е на войводата на четата, Пею Шишманов. На 14 май 1904 година четата води сражение в местността Синура над Карлуково, където Шишманов е ранен и се самоубива, за да не бъде заловен жив.[2] Трупът на Шишманов е докаран за разпознаване в родното му село. Има разпореждане, ако бъде установено, че е местен, в селото да започнат масови арести. В тази връзка майката на мъртвия четник отказва да го идентифицира. На другия ден трупът е погребан без свещеник.

Неговото име носи комунистическият смолянски партизански отряд „Колю Шишманов“ по време на Втората световна война.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никола Шишманов-знаменосецът на родопските комити.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 538.