Николо ди Сер Соцо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николо ди Сер Соцо. „Възнесение на Мария“. 1336-38 гг. Палацо Пиколомини, Градски архив, Сиена.

Николо ди Сер Соцо (на италиански: Niccolo di Ser Sozzo Tegliacci; се споменава в сиенските документи от 1348 г., ум. 1363, Сиена) — италиански художник, от Сиенската школа[1]. Представител на XIV век или италианското -Трече́нто (ит. trecento)

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на Николо ди Сер Соцо остава неясен. Според едни документи той може да е син на сиенския нотариус сер Соцо ди Франческо Телиячи, по други - е син на художника-миниатюрист сер Соцо ди Стефано, произведенията на когото са неизвестни. Така или иначе, но през 1348 година неговото име за първи път се появява в сиенските документи в качеството на длъжник на сиенската комуна, а през 1363 година неговото име се споменава в сиенската „Книга на художниците“ („Погребан в Сан Доменико на 15 юни 1363 година“).[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Николо ди Сер Соцо и Лука ди Томе. „Мадона с младенеца и четири светии“ 1362 г. Сиена, Пинакотека.

Сега са известни две произведения, на които стоят подписи Николо ди Сер Соцо:

  1. Това е миниатюра „Възнесение на Мария“, украсяваща регистъра на градските документи на Сиена;
  2. Полиптих „Мадона с младенеца и четири светии“ (1362 г.) от Пинакотеката на Сиена, на който освен подписа на Николо стои и подписа на Лука ди Томе, което означава, че този полиптих те създават в съавторство. Николо е по-стар от Лука, и повечето изследователи считат, че в съвместната работа на него е принадлежала водещата роля. Този полиптих демонстрира по-късния стил на художника.

Освен тези две произведения на четката на Николо се приписват още няколко миниатюри в манускрипти, в частност, миниатюри от известната книга на хоралите „Corale delle Solennita“ от Сан Джиминяно, а така също и няколко кавалетни картини. В миниатюрите Николо ди Сер Соцо се усеща влияние на флорентинската живопис, докато неговите кавалетни произведения са по сиенски консервативни. Тези творби са продължение на традицията, идваща още от Симоне Мартини.

Произведения на художника[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. M. Bicci, Proposito per Niccolo di ser Sozzo, Paragone, 16.
  2. Notice des Offices