Никол Краус
| Никол Краус Nicole Krauss | |
 Никол Краус, 2011 г. | |
| Родена | 18 август 1974 г. |
|---|---|
| Професия | писател, поет |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 2000 – |
| Жанр | драма, любовен роман |
| Направление | постмодернизъм |
| Съпруг | Джонатан Сафран Фоер (2004 – 2014) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | www.nicolekrauss.com |
| Никол Краус в Общомедия | |
Никол Краус (на английски: Nicole Krauss) е американска поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма и любовен роман.[1][2][3][4][5][6][7]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Никол Краус е родена на 18 август 1974 г. в Манхатън, Ню Йорк, САЩ, в еврейско семейство.[2] Бабата и дядото ѝ по майчина линия са родени в Германия и Украйна и по-късно емигрират в Лондон[6], а тези по бащина линия са родени в Унгария и в Беларус (Слоним), срещат се в Израел и по-късно емигрират в Ню Йорк. Баща ѝ е ортопедичен хирург, израснал частично в Израел. Краус израства в Лонг Айлънд и започва да пише поезия още като тийнейджърка.[3][5] От 9-и клас учи като пансионер в Международното училище в Женева (спомените ѝ са отразени в автобиографичния ѝ разказ „Швейцария“ от 2020 г.).
Следва от 1992 г. в Станфордския университет, където учи при Йосиф Бродски и се запознава с творчеството на писатели като Итало Калвино и Збигнев Херберт.[3][6] Завършва с отличие бакалавърска степен по английска филология, като за периода на следването си получава няколко награди за поезията си, както и наградата на декана за академични постижения. По същото време курира с Фиона Маазел поредица за четения в „Руския самовар“, ресторант в Ню Йорк, съоснован от Роман Каплан, Бродски и Михаил Баришников и публикува стихове в британски списания.[6] През 1996 г. получава стипендия „Маршал“ и се записва в магистърска програма в колежа „Сомървил“ на Оксфордския университет, където пише дипломна работа за американския художник Джоузеф Корнел.[3][5] По време на втората година от стипендията си посещава института „Курто“ към Лондонския университет, където получава магистърска степен по история на изкуството и специализира в холандското изкуство от седемнадесети век и пише дипломна работа върху творчеството на Рембранд.[3][6]
Първият ѝ роман „Мъж влиза в стая“ е издаден през 2002 г.[3] Чрез история за загубена памет вследствие на мозъчен тумор романът развива темите за съществуването и личния живот, за самотата и интимността.[1][4][6]
През 2005 г. е издаден романът ѝ „История на любовта“. В романа се преплитат историите на Лео Гурски, оцелял от Холокоста 80-годишен евреин от Слоним, младата Алма Сингър, която се справя със смъртта на баща си, и един изгубен и намерен много по-късно ръкопис на книга с името „История на любовта“.[2] Книгата е посветена на нейните баба и дядо. Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и е публикуван в над 25 страни по света. Той печели международната награда „Уилям Сароян“ за литература, наградата за еврейска литература „Едуард Луис Уолънт“ и Френската награда за най-добра чуждестранна книга.[1][5][7] През 2016 г. е екранизиран в едноименния филм на режисьора Раду Михайлеану с участието на Марк Рендал, Елиът Гулд и Софи Нелис.[3]
Третият ѝ роман, „Велика къща“ от 2010 г., е многопластова история на четирима герои с бюро с много чекмеджета, което упражнява власт над онези, които го притежават или са го предали.[3] Романът получава няколко номинации за литературни награди и получава наградата „Анисфийлд Улф“ за принос за разбирането на расизма и оценяването на богатото многообразие на човешката култура.[2]
През 2017 г. е издаден романът ѝ „Лес тъмен“.[1] В историята двама герои, адвокат филантроп и писателка в труден период, тръгват от Ню Йорк в посока Тел Авив с мисълта за върховно преобразяване и в търсене на друг живот. Заглавието на романа идва от първия стих на поемата на Данте Алигиери „Ад“.[2]
През 2020 г. е публикуван сборникът ѝ с разкази „Да си мъж“.[1] Десетте истории третират темата какво е да си мъж и какво е да си жена по света, от Швейцария, Япония и Ню Йорк до Тел Авив и Южна Америка, с герои бащи, любовници, синове, прелъстители и съпрузи, в различни житейски фази – от застаряващи родители до невръстни бебета, от подрастващи девойки до зрели жени, добре запознати с дивата сексуална мощ.[2] Сборникът получава еврейската награда „Сами Рор“ и наградата за писатели евреи „Уингейт“.[2][7]
Тя публикува също поезия и разкази в различни издания като „Гранта“, „Ню Йоркър“, „Ескуайър“ и др., както и в антологии на най-добрите разкази (2003, 2008, 2019).[1][2][7]
В периода 2004 – 2014 г. е омъжена за писателя Джонатан Сафран Фоер. Имат две деца.[3][6] Никол Краус живее със семейството си в Бруклин, Ню Йорк.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Man Walks Into a Room (2002)[1][2][4][5][7]
- The History of Love (2005) – награда „Уилям Сароян“
История за любовта, изд.: „интенс“, София (2006), изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Ралица Кариева - Great House (2010)
- Forest Dark (2017)
Лес тъмен, изд.: ИК „Колибри“, София (2021), прев. Здравка Букова
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 2016 The History of Love
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- 1 2 3 ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- 1 2 3 4 5 ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- 1 2 3 4 5 6 7 ((en)) Биография и библиография в сайта на Международния литературен фестивал в Берлин
- 1 2 3 4 5 ((en)) Биография в официалния сайт
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Никол Краус
- Никол Краус в
Internet Movie Database - ((en)) Интервю в сайта „Ню Йоркър“
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicole Krauss в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
