Никомах (син на Аристотел)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Никомах (син на Аристотел) | |
|---|---|
| древногръцки философ | |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
Вижте пояснителната страница за други значения на Никомах.
Никомах (на старогръцки: Νικόμαχος, на латински: Nicomachus; ок. 325 пр.н.е.) е древногръцки философ от края на 4 век пр.н.е., син на Аристотел и конкубината му Херпилис (или на Пития).
Никомах произлиза от Стагира и е внук по бащина линия на Никомах (домашен лекар на цар Аминта III) и Фестия, дъщеря на лекар от Халкида на Евбея. Той е полубтат на Пития от първата съпруга на баща му, която също се казва Пития и е племенница (или осиновена дъщеря) на Хермий, тиран на град Атарней в Мала Азия и приятел на Аристотел. Не е ясно дали Пития е майка и на Никомах.
Той е философ, ученик на Теофраст и Аристип. Той е написал Етика в шест книги и коментари към книгите по физика на баща си.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Суда, nu, 398
- Diogenes Laertius, v. 38, and repeated by the Suda Nikomachos
- William Alexander Greenhill, MD. "Nicomachus." Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. William Smith, editor. p 1194. 1867., 5.1.11–16.
