Никомед IV Филопатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никомед IV Филопатор
цар на Витиния
Nicomedes IV of Bithynia.jpg
Роден
Починал
Семейство
Баща Никомед III

Никомед IV Филопатор (на латински: Nikomedes IV. Philopator; † 74 пр.н.е.) e цар на Витиния от ок. 94 г. до 75 г./ 74 пр.н.е.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никомед е син на Никомед III. Никомед скоро е смъкнат от своя половин брат Sokrates Chrestos, който се ползва с помощта на Митридат VI, краля на Понт. Никомед бяга в Рим и през 92 пр.н.е. с римска помощ е поставен отново на трона.

През 88 пр.н.е. напада по заповед на римския Сенат Понт, но е напълно победен и при започване на първата Митридатова война е изгонен от страната си. Той бяга първо в римската провинция Азия, по-късно в Италия. По силата на Дарданския мирен договор е сложен отново за цар на Витиния през 84 пр.н.е.

Никомед умира 75/74 пр.н.е. и завещава своето царство на римляните, което дава повод на Митридат VI да започне третата Митридатова война.

В мисия до Видения, Цезар прекарва дълго време в двора му, за да осигури помощта на флотата. Разпространяват се слухове за любовна връзка между тях, които ги преследват цял живот.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]